Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Да.

— Чии бяха те?

— На Константин Демирис.

Погледите на съдебните заседатели се извърнаха към Демирис.

— Какво открихте, когато претърсихте къщата?

— На дъното на един шкаф намерихме окървавени бански гащета с инициалите на Демирис.

— Възможно ли е да са били в къщата отдавна?

— Не. Бяха още мокри.

— Благодаря ви.

Ред бе на Наполеон Котас.

— Детектив Теофилос, вие имахте възможност да говорите лично с обвиняемия, нали?

— Да, господине.

— Как бихте го описали?

— Ами — Детективът погледна към Демирис. — Бих казал, че е едър мъж.

— Силен?

— Да.

— Във всеки случай, не е човек, комуто е било необходимо да направи мебелите в една стая на пух и прах, за да убие жена си?

— Възразявам — скочи на крака Делма.

— Възражението се приема. Нека адвокатът на защитата се въздържа от насочващи въпроси.

— Моля да ме извините, ваше благородие — рече Котас и отново се обърна към свидетеля. — След разговора си с Константин Демирис бихте ли казали, че той е умен човек?

— Да, господине. Не мисля, че човек може да натрупа такова богатство, без да е изключително умен.

— Напълно съм съгласен, лейтенант. Оттук възниква и любопитният въпрос: Как е възможно такъв човек да сглупи толкова, че извършвайки убийство, да остави след себе си нож с отпечатъци, бански гащета, напоени с кръв…? Не смятате ли, че това е необичайно глупаво?

— Във вълнението си убиецът върши необикновени неща.

— Полицията открила златно копче от сако на Демирис. Предполага се, че той е бил с това сако по време на убийството.

— Да, господине.

— И това е съществена част от доказателствата срещу Константин Демирис. Според хипотезата на полицията съпругата му го е откъснала, когато се е бранила от ударите му.

— Точно така.

— Ние имаме работа с човек, който е твърде внимателен към облеклото си. Едно копче е откъснато от сакото му, но той не го забелязва. Прибира се у дома с това сако и все така не забелязва липсата на копчето. Съблича се, закача сакото в гардероба и продължава да не забелязва нищо. От което става ясно, че обвиняемият е не само глупав, но и сляп.

На свидетелското място застана господин Кателанос. Собственикът на детективската агенция се мъчеше да извлече максимална полза от вниманието, с което бе заобиколен.

— Вие сте собственик на частна детективска агенция, така ли? — попита Делма.

— Да, господине.

— Няколко дни преди да бъде убита, госпожа Демирис ви е посетила?

— Точно така, господине.

— Защо дойде при вас?

— Търсеше защита. Заяви, че има намерение да се разведе със съпруга си, а той я заплашил с убийство.

В залата се разнесе шепот.

— Значи според вас госпожа Демирис бе много разтревожена.

— Да, господине, много.

— И поиска от вас да й осигурите защита.

— Да.

— Това е всичко, благодаря ви — завърши Делма. — Свидетелят е на ваше разположение — обърна се той към Котас.

Котас се приближи с количката до мястото на свидетеля.

— Господин Кателанос, от колко време се занимавате с детективска работа?

— Вече петнайсетина години.

— Доста време — рече адвокатът, очевидно изпълнен с уважение. — Трябва да сте наистина много добър.

— Надявам се да е така — скромно рече Кателанос.

— Следователно имате достатъчно опит с хора, попаднали в беда?

— Точно за това идват при мен.

— Когато се яви при вас, госпожа Демирис не изглеждаше ли поне малко разтревожена…

— О, тя беше много разстроена, да не кажа изпаднала в паника.

— Разбирам. Бояла се е да не би мъжът й да я убие.

— Точно така.

— Колко от оперативните си работници изпратихте след нея? Един? А може би двама?

— Всъщност нито един.

— Не разбирам — смръщи вежди Котас. — Защо ?

— Такова беше желанието на госпожа Демирис. Тя искаше да започнем от понеделник.

Котас не прикри изненадата си.

— Не разбирам, господин Кателанос. Жената идва при вас, ужасена от възможността съпругът й да я убие, и в същото време си отива, заявявайки, че ще й е нужна охрана след понеделник.

— Ами да. Така беше.

Котас промърмори:

— Започвам да се питам дали госпожа Демирис е била чак толкова изплашена.

На свидетелското място застана прислужничката на Демирис.

— И така, вие чухте разговора между госпожа Демирис и нейния съпруг.

— Да, господине.

— Бихте ли ни разказали подробно за разговора.

— Госпожа Демирис заяви на мъжа си, че иска развод, а той отговори, че няма да се съгласи.