Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Уим Вандийн е математическият ни гений. Прави изчисленията и ги записва в главната книга за финансови анализи. Мозъкът му работи по-бързо от доста сметачни машини. Нека идем в неговия кабинет и ще ви запозная.

Стигнаха до вратата му и Ивлин отвори, без да почука.

— Уим, да те запозная с новата ми помощничка.

Катерин пристъпи една-две крачки. Уим Вандийн бе трийсетинагодишен, слабоват, с отпусната долна челюст и доста празен поглед, отправен към прозореца.

— Уим! Уим! Запознай се с Катерин Алегзандър.

Той се обърна.

— Истинското име на Екатерина Първа е Марта Сковронка. Родена през 1684 година, тя била прислужничка, заловена от руснаците. По-късно се оженила за Петър Велики и била императрица на Русия от 1725 до 1727 година. Екатерина Велика, дъщеря на германски принц, е родена през 1729 година и се омъжила за Петър, който станал император Петър III през 1762 и наследила трона му в същата година, когато, както се говори, наредила да го убият. По време на нейното царуване Русия участвала в трите поделби на Полша и е водила две войни с Турция… — Информацията се лееше като монотонен порой.

— Много… много интересно — успя да промълви, стъписаната Катерин.

Уим Вандийн продължаваше да гледа настрани.

— Уим е малко стеснителен — обади се Ивлин.

Стеснителен ли? Толкова е странен. Кой знае. Може и да е гениален. Каква ли е тази работа ?

В кабинета си на улица „Айо Геронда“ Константин Демирис слушаше по телефона Алфред от Лондон.

— Заведох госпожица Алегзандър от летището в апартамента. Както ми бяхте поръчали, попитах иска ли да я закарам някъде другаде, но тя отказа.

— Не се е срещала с други хора, нали?

— Не, господине, като изключим няколкото телефонни разговора от апартамента.

За тях Демирис не се безпокоеше. Ана, икономката, щеше да му докладва. Остави слушалката доволен. Тя не представляваше непосредствена опасност, а и той щеше да се погрижи да я наблюдават. Очевидно нямаше към кого другиго да се обърне, освен към своя благодетел, Константин Демирис. Трябва да направя така, че в най-скоро време да замина за Лондон. Колкото може по-скоро .

Поне в началото новата работа се стори интересна на Катерин Алегзандър. Всеки ден пристигаха доклади от най-различни клонове и фирми от империята на Константин Демирис. Товарителници от завод за стомана в Индиана, счетоводни документи от автомобилна фабрика в Италия, фактури от вестникарска верига в Австралия, от златна мина, от застрахователна компания. Катерин сверяваше докладите, след което ги предаваше на Уим Вандийн. Той ги прочиташе, за да задържи информацията в невероятния си мозък, и почти мигновено изчисляваше процента на печалбата на компанията.

Постепенно Катерин опознаваше новите си колеги и с всеки изминат ден все повече се възхищаваше от красотата на старинната сграда, в която работеше.

Веднъж заговори с Ивлин Кей за това пред Уим и той занарежда:

— Тази сграда, проектирана от сър Кристофър Рен през 1721 година, е била предназначена за митница. След големия пожар в Лондон, Кристофър Рен направил нови проекти за близо петдесет черкви, между които „Свети Павел“ и „Свети Михаил“, нов проект за Лондонската борса и Бъкингамския дворец. Починал през 1723 година и бил погребан в катедралата „Свети Павел“. Тази сграда е превърната в административна през 1907 година, а по време на бомбардировките на Лондон през Втората световна война е била обявена от правителството за официално противовъздушно скривалище.

Скривалището представляваше просторно, укрепено помещение, в което се влизаше през метална врата. Катерин разглеждаше дебелите стени и си мислеше за смелите англичани — мъже, жени и деца, намерили подслон тук по време на кошмарните нападения на хитлеровите самолети.

Мазето бе просторно, по протежение на цялата сграда. В него бе и грамадният котел за отопление на помещенията, там бяха и електрическите и съобщителни съоръжения на кантората. Този котел им създаваше доста грижи. Няколко пъти Катерин слизаше долу с техниците, които отстраняваха поредната авария. Те го поправяха, обявяваха го за готов и си отиваха.

— Струва ми се доста опасен — казваше Катерин. — Дали няма да експлодира някой ден?

— Боже опази, госпожице. Няма такова нещо. Нали виждате тази предпазна клапа? Ако се стигне до прегряване, клапата ще изпусне излишната пара и всичко е наред. Няма защо да се боите.

След края на работния ден Лондон бе на нейно разположение. Лондон. Истински рай от театри, балетни постановки и концерти. Имаше и стари книжарници — „Фойлс“ и „Хачардс“, музеи, малки антикварни магазини, ресторанти. Катерин посещаваше често магазините за литографии на „Сесил Корт“, пазаруваше от „Харъдс“, „Фортнъм“, „Мейсън“ и „Маркс енд Спенсър“, пиеше неделния си чай в „Савой“