Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

От време на време я спохождаха неканени мисли. Толкова много неща й напомняха за Лари. Нечий глас… подхвърлена фраза, одеколон или пък песен. Не. С миналото е свършено. Важно е бъдещето . С всеки изминат ден тя се чувстваше по-сигурна.

Катерин се сприятели с Ивлин Кей и понякога излизаха заедно. Една неделя посетиха изложба на открито по крайбрежието на Темза. Събрали се бяха десетки художници — и млади, и стари, те всички бяха изложили картините си. Обединяваше ги един-единствен факт — бяха неудачници, които вероятно никога нямаше да стигнат до самостоятелна изложба, в която и да е галерия. Катерин купи една от съжаление.

— Къде смяташ да я сложиш? — попита Ивлин.

— В мазето — отвърна Катерин.

Докато се разхождаха, срещаха художници, които рисуваха по плочите на тротоара с цветни тебешири. Някои рисунки бяха възхитителни. Минувачите спираха, заглеждаха се и подхвърляха по някоя и друга монета. Един ден на връщане от обяд, Катерин спря и се загледа в работата на възрастен мъж, който рисуваше красив пейзаж. Тъкмо беше приключил, когато заваля. Старецът стоеше и наблюдаваше как водните струйки отнасят картината му в канавката. Така си отиде целият ми досегашен живот , помисли Катерин.

Ивлин заведе Катерин на Шепърд Маркет.

— Ще видиш едно много интересно място.

Гледката наистина беше колоритна. Ресторантът „Тиди Долс“ бе тристагодишен, наоколо имаше сергии за списания, пазар, козметичен салон, хлебарница, магазини за антикварни стоки и няколко жилищни сгради.

Надписите по пощенските кутии й се видяха необичайни. На едната пишеше „Елен“ а под нея — „Уроци по френски“. На друга — „Рози — Преподаваме гръцки“.

— Тук изглежда живеят доста преподаватели? — рече Катерин.

Ивлин се засмя весело.

— Така е, само че знанията, които можеш да получиш от тези момичета, не се учат в училище.

Катерин се изчерви и това развесели още повече Ивлин.

През по-голяма част от времето Катерин бе сама, но винаги си намираше занимания, така че не се чувстваше самотна. Тя живееше активно, сякаш искаше да компенсира пропуснатите ценни мигове, които животът й бе отнел. Решила бе да не се тревожи нито за миналото, нито за бъдещето. Разходи се до Уиндзър Каел, разгледа катедралата в Кентърбъри и Хамптън Корт. В края на седмицата отиваше извън града, отсядаше в малки, стари странноприемници и с часове се разхождаше из околностите.

Жива съм , мислеше тя. Никой не се е родил щастлив. Всеки сам трябва да изгради щастието си. Оцелях. Млада и здрава съм и в бъдеще ме очакват много приятни неща .

В понеделник отиваше отново на работа. Отново при Ивлин, момичетата и Уим.

Уим Вандийн бе истинска загадка.

Катерин за първи път срещаше такъв странен тип. В кантората работеха двайсетина души. Уим помнеше наизуст заплатата на всеки, номера на осигуровката му и удръжките. Всичко това бе записано в компютъра, но той го държеше в главата си. Помнеше движението на сумите в касата за всеки месец и то в продължение на цели пет години — от времето, когато бе постъпил в компанията.

Уим Вандийн помнеше абсолютно всичко, което бе чул или видял. Обсегът на познанията му бе изумителен. И най-елементарният въпрос отприщваше истински водопад от информация. Въпреки всичко той бе асоциален човек.

Катерин често разговаряше с Ивлин за него.

— Не мога да разбера Уим.

— Той е ексцентрик — рече Ивлин. — Приеми го такъв, какъвто е. Единственото, което го интересува, са неговите числа. Струва ми се, че хората не го интересуват.

— Има ли приятели?

— Не.

— Излизал ли е някога? Искам да кажа с момиче.

— Не.

На Катерин й се струваше, че Уим е изолиран и самотен, и точно за това го чувстваше като сродна душа.

Обхватът на познанията на Уим непрекъснато я изумяваше. Една сутрин тя се събуди със силни болки в ухото.

— Най-добре е да се прибереш в това лошо време. И иди на лекар — посъветва я Уим.

— Благодаря ти. Непременно…

— Ухото се състои от: външно ухо, тъпанче, костици — чукче, наковалня и стреме, тъпанчева кухина, овално прозорче, евстахиева тръба, слухов нерв и ушен канал.

Веднъж Ивлин и Катерин отидоха да обядват с Уим в близката кръчма „Рамс Хед“. В задния салон няколко посетители хвърляха зарове.

— Интересуваш ли се от спорт, Уим? — попита Катерин. — Гледал ли си някога бейзболен мач, например?

— Бейзбол — повтори Уим. — Обиколката на топката за бейзбол е девет инча и половина. Направена е от прежда, навита около гумен конус, и е покрита с бяла кожа. Бухалката е изработена от ясен и в най-широката си част не превишава два инча и три четвърти, а на дължина е не повече от четирийсет и два инча.