Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Госпожице Алегзандър?

Катерин отвори сепнато очи. Пилотът стоеше до нея.

— Кацнахме. Добре дошли в Лондон.

На летището я чакаше лимузина.

— Аз ще се погрижа за госпожица Алегзандър. Казвам се Алфред. Ще искате ли първо да отидем в апартамента ви?

Моят апартамент .

— Да, би било чудесно.

Катерин се отпусна на меката седалка. Всичко бе толкова невероятно! Благодарение на Константин Демирис тя бе пътувала с частен самолет и имаше жилище. Той или беше най-щедрият човек на света или… Не можеше да измисли друга причина. Вероятно наистина е най-щедрият човек в света. Трябва да намеря подходящ начин да му покажа своята признателност .

Апартаментът на улица „Елизабет“ близо до „Итън Скуеър“ беше суперлуксозен. Просторно антре, богато и красиво мебелирана дневна с кристален полилей, облицована с ламперия библиотека, заредена е продукти кухня, три прекрасно обзаведени спални и стаи за прислугата.

На вратата я посрещна жена в черна рокля на около четирийсет години.

— Добър ден, госпожице Алегзандър. Казвам се Ана съм вашата икономка.

Ами да. Икономка . Катерин бе започнала да приема всичко някак съвсем естествено.

— Много ми е приятно — рече тя.

Шофьорът внесе куфарите и ги остави в спалнята.

— Лимузината е на ваше разположение — каза той. — Само кажете на Ана, когато сте готова да отидем в кантората, и ще дойда да ви взема.

Лимузината е на мое разположение. Естествено .

— Благодаря ви.

— Ще разопаковам багажа — рече Ана. — Ако се нуждаете от нещо, кажете.

Докато жената се занимаваше с багажа, Катерин обиколи отново апартамента. Погледът й спря на красивите тоалети, купени за нея от Демирис. Всичко е като в чуден сън . Имаше нещо нереално в лекотата, с която се уреждаха нещата. Само преди четирийсет и осем часа тя поливаше розовите храсти в манастира. А ето я сега в обстановка, достойна за графиня. Каква ли щеше да е работата й! Ще направя всичко, което е по силите ми. Не бих искала да го разочаровам. Такъв чудесен човек. Неочаквано се почувства страшно изморена. Полегна на мекото удобно легло. Ще се отпусна само за няколко минути . Затвори очи.

Давеше се и крещеше за помощ. Към нея със замах плуваше Лари. Когато наближи, протегна ръка и натисна главата й под водата. След това се озова в тъмната пещера, прилепите се блъскаха в нея, скубеха косите й, биеха лепкави криле в лицето й. Катерин се събуди и седна в леглото си цялата трепереща.

Пое няколко пъти въздух, за да се успокои. Стига вече. Край на всичко това. То беше вчера. А днес е вече друг ден. Никой няма да ти стори зло. Никога .

Икономката стоеше пред спалнята на Катерин, заслушана в писъците на младата жена. Щом настъпи тишина, тя се отправи на пръсти към хола и се обади по телефона на Константин Демирис.

„Еленик Трейд Корпорейшън“ се намираше на „Бонд Стрийт“ 217, близо до „Пикадили“, в стара правителствена сграда, превърната в административна. Отвън тя бе истински шедьовър на архитектурата — издържана и красива.

Когато пристигна, служителите вече я чакаха. До вратата стояха седем-осем души, за да я поздравят.

— Добре дошли, госпожице Алегзандър. Аз съм Ивлин Кей. Това е Карл… Тъкър… Матю… Джени…

Поредица от имена и лица, които не можа да запомни.

— Добър ден.

— Кабинетът ви е готов. Ще ви го покажа.

— Благодаря ви.

Приемната бе подредена с много вкус. Голям диван стил „Честърфийлд“, до него два стола „Чипъндейл“, а на стената зад тях — голям гоблен. Тръгнаха по дълъг, застлан с килим коридор, и минаха през просторната заседателна зала с чамова ламперия и дълга полирана маса с наредени кожени кресла.

Най-накрая влязоха в много уютен кабинет със стари, но удобни столове и кожено канапе.

— Кабинетът е изцяло на ваше разположение.

— Чудесен е.

На бюрото имаше цветя.

— От господин Демирис са.

Колко мило !

С нея беше Ивлин Кей, възпълничка жена на средна възраст, с приятна външност и естествено държане.

— Ще ви трябват няколко дни, докато свикнете с обстановката, но работата не е никак сложна. Ние сме един от нервните центрове на империята Демирис. Координираме информацията, която идва от клоновете в този регион на света, я изпращаме в Атина. Аз ръководя кантората. Вие ще сте моя помощничка.

— Разбирам.

Значи съм помощник на ръководител кантора . Катерин нямаше представа какво се очаква от нея. Захвърлили я бяха в свят, пълен с чудеса. Частни самолети, лимузини, красив апартамент, прислужници.