Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

— Boro na sas voithiso ?

— Ochi efharisto .

Мога ли да ви бъда полезен с нещо? Не, благодаря ви. Но откъде зная всичко това. Да не би да съм гъркиня ?

Катерин забърза нататък с уверена крачка, сякаш някой я водеше. Като че знаеше точно къде отива.

Всичко й се струваше познато. И в същото време — непознато. Боже мой, сигурно ще полудея. Това са халюцинации . Отмина кафене с надпис на вратата „Трефлинкас“. Някакъв спомен се готвеше да изплува от паметта й. Тук нещо й се беше случило, нещо важно, само дето не можеше да си спомни какво точно.

Вървеше по виещите се, оживени улици и накрая зави към „Вукурещиу“ и красивите магазини. Пазарувала съм тук . Стъпи на платното, за да пресече, когато внезапно изскочила иззад завоя синя лимузина едва не я прегази.

Спомни си, че някой й беше казал: Гърците така и не успяха да свикнат с автомобилите. В сърцата си те все още яздят магарета. Ако искаш да ги разбереш, не бива да четеш пътеводителите, а само древногръцките трагедии. В нас има велики страсти, огромна радост, дълбоки страдания и все още не сме се научили как да ги прикриваме цивилизовано .

Кой беше казал това?

— Коста…

Гласът на жена му.

Мелина влезе в библиотеката.

— Константин Демирис бе женен за Мелина Ламбру, привлекателна жена от стар, аристократичен гръцки род. Тя бе висока, царствена и излъчваше достойнство.

— Коста, коя е жената, която срещнах в хола? — нервно попита тя.

Въпросът й го завари неподготвен.

— Моля? А, приятелка на един съдружник — небрежно подхвърли той. — Ще работи в кантората ми в Лондон.

— Видях я съвсем бегло, но ми напомня за някого.

— Така ли?

— Да. — Мелина помълча, сетне добави: — Сякаш на жената на един от бившите ти пилоти. Това, разбира се, е невъзможно. Тя умря.

— Да, умря…

Той изпрати Мелина с поглед. Трябваше да внимава. Мелина не беше глупава. Не биваше да се женя за нея. Каква голяма грешка направих преди години…

Бракът на Мелина Ламбру с Константин Демирис преди десетина години подейства като шок на деловите и на светските кръгове от Атина до Ривиерата, чак до Нюпорт. Най-изненадващ бе фактът, че само месец преди сватбата младоженката се бе сгодила за друг.

Още от дете Мелина Ламбру озадачаваше близките си със своята своенравност. Едва десетгодишна реши, че иска да стане моряк. Шофьорът на семейството я откри на пристанището в момента, когато се опитваше да се промъкне на някакъв кораб и най-позорно я прибра у дома. На дванайсет години се опита да избяга с пътуващ цирк.

На седемнайсет Мелина се подчини на съдбата си — тя беше красивата, приказно богата дъщеря на Михалис Ламбру. Вестниците с удоволствие пишеха за нея. Беше нещо като принцеса от приказките, приятелите й бяха също принцове и принцеси. Като по чудо Мелина не бе успяла да се разглези. С брат си Спирос, десет години по-голям от нея, бяха много привързани един към друг. Родителите им бяха починали при катастрофа, когато Мелина бе на тринайсет години, и Спирос я бе отгледал.

Спирос бе страшно грижовен към нея, дори повече отколкото е необходимо. Когато Мелина навърши осемнайсет, той стана изключително внимателен към обожателите й и старателно проучваше всеки кандидат за ръката на сестра си. Никой не се оказваше достатъчно добър.

— Трябва да си много внимателна — не спираше да повтаря той. — Ти си обект на всеки ловец на зестри. Млада, красива и много богата, при това от известен род.

— Браво, скъпи мой братко. Това ще бъде огромно успокоение, когато стана на осемдесет години и умра стара мома.

— Не се тревожи, Мелина. Истинският мъж непременно ще дойде.

Казваше се Василис Манос. Малко над четирийсет, преуспяващ бизнесмен от стара гръцка фамилия. Влюбил се бе от първия миг в красивата млада Мелина. Предложението си направи няколко седмици след първата им среща.

— Той е най-подходящ за теб — възторжено каза Спирос. — Стъпил е здраво на земята, а е и луд по тебе.

Мелина не беше така ентусиазирана.

— Толкова е скучен, Спирос. Когато сме заедно, не говори за нещо друго освен за бизнес. Бих искала да е по-романтичен.

— Романтиката не стига за един брак — категорично възрази Спирос. — Съпругът трябва да е сериозен и стабилен, човек, който ще ти бъде предан.

Най-накрая Мелина се остави да бъде убедена и прие предложението на Манос.

— Ти ме направи най-щастливия човек на света — развълнувано заяви той. — Тъкмо сега създавам нова фирма и ще я нарека „Мелина Интърнашънъл“