Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

А Мелина предпочиташе да получи букет рози. Датата на сватбата бе определена, около хиляда покани бяха разпратени и подготовката бе в пълен ход.

Именно в този момент в живота на Мелина Ламбру се появи Константин Демирис.

Запознаха се на едно от събиранията по повод на годежа на изтъкнатата двойка.

Домакинята ги представи един на друг.

— Мелина Ламбру Константин Демирис.

След като я гледа известно време със замислените си черни очи, Демирис попита:

— Колко време ще останете тук?

— Не ви разбирам.

— Без съмнение сте изпратена от боговете, за да разберем ние, смъртните, какво е красота.

— Ласкаете ме, господин Демирис.

— Пред вашата хубост бледнеят всякакви ласкателства. Трудно мога да намеря слова, достойни за вас.

В този момент се приближи Манос и прекъсна разговора им.

Същата нощ Мелина заспа с мисълта за Демирис. Тя бе чувала за него. Много богат, вдовец, известен с безскрупулното водене на сделки и със слабостта си към жените. Добре че нямам нищо общо с него , помисли си Мелина.

А боговете се смееха.

На сутринта след тържеството прислужникът подаде на Мелина малък пакет.

— Госпожице Ламбру, за вас. Донесе го шофьорът на господин Демирис.

— Благодаря.

Значи Константин Демирис е решил да ми направи впечатление с богатството си. Е, ще трябва да го разочаровам. Каквото и да ми е изпратил… скъпо бижу или безценна антика… ще му я върна .

Пакетчето бе красиво опаковано. На картичката пишеше: „Мисля, че ще Ви достави удоволствие. Константин.“

Вътре имаше подвързан с кожа екземпляр на Тода Раба от Никос Казандзакис, любимият й автор. Откъде може да е разбрал ?

Мелина написа любезен отговор, за да благодари, и си каза: „Е, това е всичко.“

На другата сутрин пристигна нов пакет. Този път — плоча на Делиус, любимият й композитор. „Може би ще Ви е приятно да слушате плочата, докато четете «Тода Раба»“.

Всеки ден пристигаше нов подарък. Любимите й цветя, парфюм, музика, книги. Константин Демирис си бе направил труда да разбере предпочитанията на Мелина и тя естествено бе поласкана от вниманието му.

Когато се обади, за да му благодари, той заяви:

— За вас няма достоен подарък.

На колко ли жени го беше казвал ?

— Ще обядвате ли с мен, Мелина?

Тя се готвеше да откаже, но се замисли: Какво пък, защо да не обядвам с Константин Демирис. Толкова е възпитан .

— Да.

Когато спомена пред Манос, че ще обядва с Константин Демирис, той остро възрази.

— Но защо, скъпа? Какво общо можеш да имаш с този ужасен човек. Защо трябва да се срещаш с него?

— Василис, той ми изпраща всеки ден малки подаръци. Искам да му кажа да престане.

Всъщност можех да му го кажа и по телефона .

Константин Демирис бе запазил маса в известния ресторант „Флока“ и когато Мелина пристигна, той вече беше там.

— Дойдохте все пак — стана той. — Боях се, че ще размислите.

— Винаги държа на думата си.

Той я изгледа много сериозно.

— Аз също. Ще се оженя за вас.

Мелина поклати глава полуразвеселена, полуядосана.

— Господин Демирис, аз съм вече сгодена.

— За Манос ли? — Той махна презрително с ръка. — Не е подходящ за вас.

— Така ли? И защо, ако мога да знам?

— Проверих всичко. В семейството му има душевноболни, той страда от хемофилия, полицията се интересува от него по обвинение в сексуално насилие в Брюксел и изобщо не го бива в тениса.

Мелина искрено се засмя.

— А вие?

— Аз не играя тенис.

— Ясно. И заради това трябва да се омъжа за вас.

— Не. Ще се оженя за вас, защото искам да ви направя най-щастливата жена на света.

— Господин Демирис.

Той сложи ръка върху нейната.

— Коста.

Тя изтегли ръката си.

— Господин Демирис, дойдох тук, за да ви кажа, че искам да престанете да ми изпращате подаръци. Нямам намерение да се срещам повече с вас.

Той се загледа в нея в продължение на дълъг миг.

— Сигурен съм, че не сте жесток човек.

— Надявам се.

— Значи няма с лека ръка да разбиете сърцето ми — усмихна се той.

— Не мисля, че е толкова лесно. Славата ви отдавна се носи.

— Така беше, докато ви срещнах. От много време ви сънувам.

Мелина се разсмя.

— Говоря сериозно. Още съвсем млад четях за семейство Ламбру. Вие сте богати, а аз бях много беден. Нямах нищо. Едва свързвахме двата края. Баща ми беше докер на пристанището в Пирея. Имах четиринайсет братя, и сестри и само се карахме, за да поделим малкото, което имахме.