Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

И тогава започна истинският ад.

Картините бяха ужасяващи.

Стояха на някакъв планински връх, обгърнати в гъста, сива мъгла. Той пристъпваше към нея с протегнати ръце, готов да я бутне в пропастта. Ала в този миг се появи група туристи и това я спаси.

След това пещерите.

„Човекът от хотела ми каза, че тук наблизо имало много интересни пещери. Всички младоженци ходели там.“

Намериха пещерите и Лари я изостави сам-самичка на дъното на лабиринта, за да умре.

Тя стисна глава с ръце, за да не чува собствените си страшни мисли.

Спасиха я по една случайност. Лекарят й даде успокоително. Но посред нощ се събуди и чу разговора между Лари и любовницата му в кухнята — замисляха убийството й. Вятърът донесе думите им до ушите й.

— Никой няма да…

— Казах ти, че това е моя грижа…

— Няма нищо, което да ни…

— Сега, докато спи .

Спомни си, че бе станала и че бе избягала навън, където вилнееше силна буря. Подгониха я. Тя скочи в някаква лодка, а вятърът я отнесе до средата на езерото. Лодката започна да потъва и тя загуби съзнание.

Катерин се отпусна на една пейка. От изтощение не можеше да направи нито крачка. Значи всичките й кошмари са били реалност. Мъжът й и любовницата му се бяха опитали да я убият.

Спомни си за непознатия, дошъл да я посети в манастира след спасяването й. Беше й подарил изящно изработена златна птичка, с разперени за полет криле. „Сега вече никой нищо не може да ви причини. Злите хора са мъртви.“ Но неговото лице все още не можеше да види ясно.

Главата й бе започнала да тупти от болка.

Най-накрая Катерин успя да стане. Тръгна бавно към мястото, където шофьорът щеше да я чака, за да я върне в дома на Константин Демирис.

— Защо й позволи да излезе — попита Демирис прислужника.

— Съжалявам, но не ми казахте, че не бива да излиза, и аз…

— Няма значение — опита се да изглежда спокоен Демирис. — Не е толкова важно. Сигурно скоро ще се прибере.

— Нужен ли съм ви още?

— Не.

Той изпрати с поглед прислужника. Сетне стана и отиде до прозореца. Загледа се в безупречно поддържаната градина. Катерин Алегзандър не биваше да се появява по улиците на Атина, където всеки можеше да я познае. Колко жалко, че не мога да си позволя да я оставя жива. Но отмъщението — на първо място. Ще поживее, докато си отмъстя. Ще се позабавлявам с нея. Най-добре да я изпратя някъде, където никой не я познава. В Лондон ще е на сигурно място. Лесно ще я държим под око. Ще я назнача в офиса .

Час по-късно Катерин се върна. Константин Демирис веднага усети промяната. Сякаш някаква тъмна завеса се бе вдигнала и Катерин отново бе в света на живите. Демирис се сепна от коренната промяна във външния й вид — с красив бял копринен костюм и бяла копринена блуза. Nostimi , помисли си той. Секси .

— Господин Демирис…

— Коста.

— Да, наистина. Вече знам коя съм и какво се е случило.

Лицето на мъжа остана невъзмутимо.

— Така ли? Седнете, скъпа моя, и ми разкажете всичко.

Катерин бе твърде развълнувана и докато думите се лееха от устата й, тя неспирно сновеше по килима.

— Съпругът ми и неговата… любовница, Ноел, се опитаха да ме убият. — Тя спря и го погледна с тревога. — Много ли налудничаво ви звучи? Аз самата не мога да преценя.

— Продължавайте — опита се да я успокои той.

— Монахини от манастира ме спасиха. Съпругът ми работеше за вас, нали? — неочаквано заяви тя.

Демирис се поколеба, внимателно премисляйки отговора.

— Да. — Колко ли можеше да й каже от истината? — Той бе един от моите пилоти. Изпитвам известна отговорност за вашата съдба.

— Но вие знаехте коя съм — погледна го тя в очите. — Защо не ми го казахте веднага?

— Боях се от шока — спокойно отвърна Демирис — Реших, че ще е по-добре, ако постепенно сама откриете всичко.

— Знаете ли какво се е случило със съпруга ми и онази жена? Къде са те?

Демирис я погледна.

— Осъдиха ги на смърт.

Видя как кръвта се отдръпва от лицето й. От устните й се отрони слаб звук. Катерин усети, че й прималява и че не може да се държи на краката си. Отпусна се в най-близкия стол.

— Аз не знаех…

— Осъдиха ги на смърт, Катерин.

— Но… защо?

Внимателно. Опасност .

— Защото се опитаха да ви убият.

— Нещо не разбирам — смръщи вежди младата жена. — Защо са ги осъдили? Аз съм жива…

— Катерин — прекъсна я той. — Гръцките закони са доста строги. Тук присъдите се изпълняват бързо. Имаше публичен процес. Няколко души свидетелстваха, че съпругът ви и Ноел Паж са направили опит да ви убият. Имаше дело, осъдиха ги на смърт и присъдата бе изпълнена.