Сидни Шелдън - Спомени от полунощ

Въпреки намеренията си Мелина се трогна.

— Но сега вече сте богат — подметна тя.

— Така е и ще стана още по-богат.

— Как забогатяхте?

— С глад. С много, глад. И продължавам да съм гладен.

По очите му позна, че не я лъже.

— А как… как започна всичко?

— Наистина ли ви интересува?

— Да, наистина.

— Бях седемнайсетгодишен и отидох да работя в малка нефтодобивна компания в Средния Изток. Не печелих много. Веднъж вечерях с един от геолозите. Поръчах си пържола, а той — само супа. Попитах го защо не си взема пържола, а той ми обясни, че няма зъби и не може да събере пари, за да си направи изкуствени челюсти. Дадох му петдесет долара. След около месец една нощ той ми телефонира, за да ми съобщи, че е открил ново находище. Не беше съобщил на началника си. На сутринта започнах да събирам пари назаем и до вечерта купих опции за почти всички парцели около мястото. Находището се оказа едно от най-богатите в света.

Мелина слушаше прехласната.

— Това беше началото — продължи той. — Нужни ми бяха танкери, за да превозвам петрола. След време се сдобих с няколко. Дойде ред и на рафинерията, и на самолетната компания. И така продължих нататък.

Доста време след като се бяха оженили, Мелина разбра, че историята с пържолата е чиста измислица.

Мелина Ламбру нямаше никакви намерения да се вижда отново с Константин Демирис. Но благодарение на старателно организирани съвпадения Демирис успяваше да се появи там, където и тя бе поканена: на представление в театъра, на благотворителни сбирки. И всеки път тя усещаше властното му привличане. Колкото и неприятно да й беше, трябваше да признае, че в сравнение с него, Василис Манос бе ужасно скучен.

Мелина Ламбру харесваше фламандските художници и когато картината на Брьогел „Ловци през зимата“ се появи на пазара, Константин Демирис й я изпрати като подарък преди да успее да си я купи.

Мелина бе очарована — как разбираше какво харесва…

— Не мога да приема толкова скъп подарък — възпротиви се тя.

— Но това не е подарък. Ще трябва да ми платите за картината. Вечеряйте с мен тази вечер.

Тя се съгласи. Този човек бе неустоим. След около седмица Мелина развали годежа с Манос.

Когато съобщи решението си на Спирос, той онемя.

— Но защо, за бога? Защо?

— Защото ще се омъжа за Константин Демирис.

— Ти си полудяла — потресен извика той. — Как ще се омъжиш за него! За това чудовище! Той ще те съсипе.

— Грешиш, Спирос. Той е чудесен човек. И много се обичаме.

— Влюбена си ти — сряза я той. — Не зная какво е замислил, но съм сигурен, че няма нищо общо с любовта. Знаеш ли каква е славата му? Той…

— Всичко това е минало, Спирос. Аз ще стана негова жена.

Спирос така и не успя да я разубеди. След месец Мелина Ламбру и Константин Демирис се ожениха.

В началото бракът им изглеждаше съвършен. Константин бе забавен и внимателен. Той беше вълнуващ и страстен любовник и неспирно изненадваше Мелина с подаръци и екзотични пътешествия.

В първата брачна нощ той й каза:

— Първата ми жена не успя да ми роди дете. Ние с теб ще имаме много синове.

— И никакви дъщери? — подразни го Мелина.

— Може, ако ти искаш. Но първо ще е син.

Денят, в който Мелина разбра, че е бременна, Константин сияеше от щастие.

— Той ще поеме цялата ми империя.

В третия месец Мелина пометна. Константин беше вън от страната. Когато се върна и разбра какво се е случило, той едва не загуби разсъдъка си.

— Какво си направила? — крещеше Константин. — Как можа да се случи?

— Коста, аз…

— Била си невнимателна!

— Не, кълна ти се…

Той пое дълбоко дъх.

— Е, добре. Станалото станало. Ще имаме друг син.

— Аз… няма да мога — Мелина не смееше да го погледне в очите.

— Какво каза?

— Наложи се да ми направят операция. Няма да мога да имам деца.

Той стоеше като вцепенен. След това се обърна и излезе, без да продума.

От този миг животът на Мелина се превърна в ад. Константин Демирис се държеше така, сякаш жена му нарочно е убила неговия син. Пренебрегваше я и започна да търси други жени.

Мелина мислеше, че би могла да го понесе, ако не я унижаваше — защото той с удоволствие демонстрираше връзките си. Константин поддържаше съвсем открито връзки с филмови звезди, оперни певици и с жените на някои свои приятели. Водеше любовниците си в Псара и на официалните приеми, разхождаше ги с яхтата. Вестниците не пропускаха да отразят подробно неговите приключения.

Веднъж го поканиха на вечеря в дома на известен банкер.