Сидни Шелдън - Кръвна връзка

В Цюрих инспектор Макс Хорнунг четеше телеграмата, получена от главната квартира на Интерпол в Париж:

„Фактура, издадена на «Рофи и синове» за закупена филмова лента на сметката на президента. Купувачът вече не е в компанията. Издирваме го. Ще ви държим в течение. Край.“

В Париж полицаите извадиха голото тяло на момиче от Сена. Тя бе руса, на около двадесет години. Около шията й имаше червена панделка.

В Цюрих Елизабет Уйлямс бе поставена под денонощна полицейска охрана.

Бялата лампичка на прекия телефон на Рийс светна, давайки сигнал, че го търсят. Само няколко души знаеха прекия му телефонен номер. Вдигна слушалката.

— Ало?

— Добро утро, мили. — Не можеше да сбърка дрезгавия характерен глас.

— Не трябва да ми се обаждаш.

Тя се изсмя.

— Никога не си се тревожил за подобни неща. Да не искаш да кажеш, че Елизабет вече те е опитомила?

— Какво искаш? — попита Рийс.

— Искам да те видя днес следобед.

— Невъзможно е.

— Не ме ядосвай, Рийс. Аз ли да дойда до Цюрих или…

— Не. Тук не можем да се срещнем. — Той се подвоуми. — Аз ще дойда при тебе.

— Така е по-добре. Знаеш къде, мили.

Рийс бавно остави слушалката и постоя замислен. Що се отнасяше до него, това бе само една кратка връзка с красива жена, която бе приключил отдавна. Но Елен не бе жена, от която човек можеше да се откачи лесно. Тя се отегчаваше с Шарл и искаше да бъде с Рийс. „Ние с теб можем да бъдем чудесен отбор“ — бе казала тя, а Елен Рофи-Мартел можеше да бъде много решителна. И много опасна. Рийс реши, че ще се наложи да прескочи до Париж. Трябваше да я накара да разбере веднъж завинаги, че между тях двамата не може да има нищо повече.

Малко по-късно той влезе в кабинета на Елизабет и очите й заблестяха радостно. Тя го прегърна и прошепна:

— Мислех си за тебе. Хайде да се приберем и да се любим целия следобед.

— Станала си сексуална маниачка — засмя се той.

Тя го притегли към себе си.

— Знам. Нали е чудесно?

— За съжаление трябва да отлетя за Париж, Лиз.

Тя се опита да прикрие разочарованието си.

— Да дойда ли и аз с тебе?

— Няма смисъл. Става въпрос за някаква дребна неуредица. Ще се върна довечера. Ще вечеряме късно.

Когато Рийс влезе в познатия малък хотел на левия бряг на Сена, Елен бе вече там, седеше в ресторанта и го чакаше. Рийс не си спомняше някога да е закъснявала. Тя беше организирана и делова, изключително хубава, интелигентна и чудесна любовница, но нещо все пак й липсваше. Елен бе жена без никаква милост. У нея имаше някаква жестокост като на убиец. Рийс бе виждал мнозина, които бяха станали нейни жертви. Но той нямаше намерение същото да се случи и с него. Седна на масата до нея.

— Изглеждаш добре, скъпи — подхвърли тя. — Бракът ти се отразява добре. Елизабет добра ли е в леглото?

Той се усмихна, за да не прозвучи отговорът му грубо:

— Не е твоя работа.

Елен се наведе напред и взе ръката му.

— А, моя работа е, скъпи. Това засяга и двама ни.

Тя започна да гали ръката му и той си я представи в леглото. Една дива, опитна и ненаситна тигрица. Отдръпна ръката си.

Погледът й стана студен.

— Кажи ми, Рийс — започна тя. — Как се чувстваш като президент на „Рофи и синове“?

Той почти бе забравил колко амбициозна и алчна бе тя. Спомни си за дългите разговори, които бяха водили някога. Тя бе обсебена от манията да стане президент на компанията. „Ние с тебе, Рийс. Ако Сам го няма, ние ще я ръководим.“

Дори и по време на любовния акт шепнеше: „Компанията е моя, скъпи. Аз съм от кръвта на Самуел Рофи. Тя е моя. Искам я. По-бързо, Рийс.“

Властта я възбуждаше сексуално. И я правеше опасна.

— За какво искаше да ме видиш? — попита Рийс.

— Смятам, че е време ние с тебе да решим някои неща.

— Не разбирам за какво говориш.

— Прекалено добре те познавам, мили — злобно каза тя. — Ти си толкова амбициозен, колкото и аз. Защо ходеше като сянка след Сам, след като те канеха за шеф от толкова много други фирми? Защото си знаел, че един ден ти ще си начело на „Рофи и синове“.

— Останах, защото обичах Сам.

— Разбира се, мили — засмя се тя. — А сега вече си женен за хубавата му дъщеричка. — Тя извади от чантата си тънка черна пура и я запали с платинена запалка. — Шарл ми каза, че Елизабет така е уредила нещата, че запазва контролния пакет в ръцете си и че отказва да продава акциите.

— Точно така, Елен.

— Тогава сигурно ти е минало през ума, че ако с нея се случи нещо непредвидено, ти ще наследиш богатството й.