Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Тя го гледаше мълчаливо с тъмните си, изпълнени със смущение очи, а Макс усещаше, че я вълнува и нещо друго, което не можеше да определи точно.

— Катастрофата с джипа също е била преднамерена.

— Грешите — окопити се Елизабет. — Това беше катастрофа. На джипа му нямаше нищо. Полицията в Сардиния го провери.

— Не.

— Но аз ги видях — настоя Елизабет.

— Не, мадам. Видели сте, че проверяват някакъв джип, но не е бил вашият.

Елизабет и Рийс го зяпнаха изненадани.

— Вашият джип изобщо не е бил вкарван в гаража на полицията — продължи Макс. — Аз го открих в едно автомобилно гробище в Олбия. Развили са болта на главния цилиндър и спирачната течност е изтекла. Затова спирачките ви не са задействали. Левият преден калник бе все още смачкан и върху него имаше зелени петна от сока на дърветата, в които сте се ударили. В лабораторията направиха проверка. Всичко съвпада.

Елизабет усети, че преживеният кошмар отново я обзема, сякаш скритите и страхове се отприщиха и я обзе ужасът, който я съпътстваше по време на спускането по планинския път.

— Не разбирам — обади се Рийс. — Как е възможно някой…

Макс се обърна към Рийс и обясни:

— Всички джипове си приличат. На това са разчитали. След като е катастрофирала, вместо да падне от планината, трябвало е да направят нещо колкото може по-бързо. Не можели да позволят на някого да прегледа джипа, защото всичко трябвало да изглежда като катастрофа. Очаквали са колата да е вече на дъното на морето. Вероятно щели да я убият още на мястото на катастрофата, но се появил екипът на пътната помощ, който закарал мис Рофи в болницата. Онези намерили друг джип и го посмачкали малко преди да дойде полицията.

— Вие непрекъснато повтаряте „те“ — забеляза Рийс.

— Този, който е организирал всичко, е имал помощници.

— Но кой… кой би искал да ме убие? — попита Елизабет.

— Същият човек, който е убил и баща ви.

Елизабет изведнъж усети, че я обзема някакво чувство, като че ли това, за което говореха, не се бе случило в действителност. Всичко бе някакъв кошмар, който скоро щеше да изчезне.

— Баща ви е бил убит — продължи Макс. — Изпратили му някакъв водач, който го е убил. Баща ви не е отишъл сам в Шамони. С него е имало и друг човек.

Когато Елизабет проговори, гласът й приличаше повече на глух шепот:

— Кой е бил този човек?

Макс погледна към Рийс Уйлямс и отговори:

— Вашият съпруг.

Думите му отекнаха в ушите й. Струваше й се, че идват отдалече, засилват се и отслабват и тя започна да си мисли, че ще полудее.

— Лиз — намеси се Рийс, — аз не бях със Сам, когато е загинал.

— Вие сте били с него в Шамони, мистър Уйлямс — настоя Макс.

— Това е вярно. — Рийс говореше вече само на Елизабет. — Тръгнах си преди Сам да започне да се катери.

Тя се обърна към него.

— Защо не си ми казал досега?

Той се подвоуми за миг, а после като че ли се престраши.

— Това е нещо, което не мога да кажа на никого. През изминалата година някой непрекъснато саботира „Рофи и синове“. Всичко се върши много умело, така че да изглежда като поредица от злополуки. Но аз започнах да забелязвам, че има някаква закономерност. Отидох при Сам по този повод и решихме с него да наемем независима агенция, която да проведе разследване.

Елизабет вече знаеше какво ще последва, като едновременно я изпълваше чувство на дълбоко облекчение и на вина. Рийс е знаел за доклада от самото начало. Трябваше да му се довери и да сподели с него страховете си, вместо да ги крие в себе си.

Рийс се обърна към Макс Хорнунг и продължи:

— Сам Рофи получи доклад, който потвърди съмненията ми. Помоли ме да отида до Шамони, за да го обсъдим заедно. И аз отидох. Решихме да запазим тайната само между нас двамата, докато не открием кой е отговорен затова, което става. — Рийс замълча, а после продължи с горчивина. — Явно тайната не е останала съвсем скрита. Сам бе убит, защото някой е разбрал, че се готвим да го открием. Докладът изчезна.

— Аз го видях — обади се Елизабет, а Рийс я погледна изненадано. — Беше сложен при личните вещи на Сам…

После Елизабет е обърна към Макс.

— В доклада се посочва, че този човек е от Управителния съвет на „Рофи и синове“, но те всички притежават акции на компанията. Защо ще искат да я унищожат?

— Те не се опитват да унищожат компанията, мисис Уйлямс — обясни Макс. — Искат да създадат достатъчно неприятности, които да накарат банките да започнат да си искат заемите. Те са искали да заставят баща ви да продава акциите и да ги пусне на борсата. Който и да стои зад всичко, той все още не е получил това, което иска. Животът ви все още в опасност.