Сидни Шелдън - Насън и наяве

После се върна в дневната.

— Мария, знаеш ли дали от апартамента липсва нещо? Да са изчезнали някакви ценни вещи?

Тя се огледа наоколо.

— Не, струва ми се. Господин Тибъл обичаше да събира тези малки статуетки. Пръскаше луди пари за тях. Като че ли всички са тук.

„Значи мотивът не е грабеж. Наркотици? Отмъщение? Нещастна любов?“

— Какво направи, след като почисти тук, Мария?

— Обрах с прахосмукачката както винаги. И после… — Гласът й секна. — Влязох в спалнята и… го видях. — Погледна към Блейк. — Кълна се, че не съм го направила.

Пристигнаха съдебният лекар и асистентите му, които донесоха чувал за трупа.

Три часа по-късно заместник-шериф Блейк отново беше в кабинета На шерифа.

— Какво откри, Сам.

— Почти нищо. — Седна срещу Даулинг. — Денис Тибъл е работел в „Глобъл“. Очевидно е бил някакъв гений.

— Но не достатъчно гениален, за да попречи да го убият.

— Той не е бил просто убит, Мат. Направо е бил накълцан. Трябваше да видиш какво са направили с тялото му. Сигурно е бил някой маниак.

— Как ще продължиш?

— Не сме сигурни какво е оръжието, засега чакаме резултатите от лабораторията, но може да е било строшена бутилка от вино. Чистачката я е изхвърлила в мелачката. Изглежда, че на едно от заседналите в гърба му парчета стъкло има отпечатък. Разговарях със съседите. Нищо. Не са видели някой да влиза или да излиза от апартамента му. Никакъв необичаен шум. Тибъл явно е бил много затворен. Не е контактувал със съседите. Но има нещо друго. Преди да умре е правил секс. Имаме вагинален секрет, косми, други неща, както и угарка от цигара с червило. Ще й направим ДНК-тест.

— Пресата пак ще се развихри, Сам. Още отсега си представям заглавията: „МАНИАК ВИЛНЕЕ В СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА“. Шерифът въздъхна. — Хайде да действаме колкото можем по-бързо.

— Сега отивам в „Глобъл Къмпютър Графикс“.

На Ашли й трябваше час, за да реши дали да отиде на работа. „Само да ме погледнат и всички ще разберат, че се е случило нещо лошо. Но ако не отида, ще искат да знаят причината. Полицията навярно ще е там и ще разпитва всички. Ако ме разпитат, ще трябва да им кажа истината. Няма да ми повярват. Ще ме обвинят в убийството на Денис Тибъл. А ако пък ми повярват и ако им кажа, че баща ми е знаел какво ми е направил, ще обвинят него.“

Тя се замисли за убийството на Джим Клиъри. Можеше да чуе гласа на Флорънс: „Родителите на Джим се прибрали и открили трупа му. Бил е убит с нож и… кастриран.“

Стисна очи. „Боже мой, какво става? Какво става?“

Заместник-шериф Сам Блейк влезе в сградата на компанията. Служители с мрачни лица стояха на групички и тихо разговаряха. Можеше да си представи какво обсъждат. Ашли уплашено го наблюдаваше, докато детективът отиваше към кабинета на Шейн Милър.

Шейн се изправи да го посрещне.

— Заместник-шериф Блейк?

— Да. — Двамата се ръкуваха.

— Седнете, заместник-шериф.

Сам Блейк седна.

— Разбрах, че Денис Тибъл е бил ваш служител.

— Точно така. Един от най-добрите. Това е ужасна трагедия.

— Работил е тук около три години, нали?

— Да. Той беше нашият гений. Нямаше нещо, което да не е в състояние да направи с компютър.

— Какво можете да ми кажете за него?

Шейн Милър поклати глава.

— Почти нищо, страхувам се. Тибъл беше самотник.

— Имате ли представа дали е взимал наркотици?

— Денис ли? По дяволите, не. Беше маниак на тема здраве.

— Играл ли е хазарт? Възможно ли е да е дължал на някого много пари?

— Не. Получаваше голяма заплата, но мисля, че беше много стиснат.

— Ами жените? Имал ли си е приятелка?

— Жените не го харесваха. — Замисли се за миг. — В последно време обаче разправяше, че се канел да се жени.

— Случайно да е споменавал името на жената?

Милър поклати глава.

— Не. Поне не на мен.

— Имате ли нещо против да разговарям с някои от служителите ви?

— Ни най-малко. Действайте. Трябва да ви кажа, че всички са потресени.

„И щяха да са още повече, ако можеха да видят трупа му“ — помисли си Блейк.

Двамата излязоха навън. Шейн Милър повиши глас:

— Моля за внимание! Това е заместник-шериф Блейк. Той би искал да ви зададе няколко въпроса.

Служителите бяха спрели по местата си и слушаха.

— Сигурен съм, че всички сте чули за случилото се с господин Тибъл — започна детективът. — Нуждаем се от вашата помощ, за да открием кой го е убил. Някой от вас знае ли дали е имал врагове? Някой да го е мразел достатъчно, за да го убие? — Последва мълчание. Блейк продължи: — Споменавал е, че ще се жени. Обсъждал ли е въпроса с някой от вас?