Сидни Шелдън - Насън и наяве

— Добре. Ако мога да ти помогна с нещо…

— Признателна съм ти. Никой не може да ми помогне.

— Госпожица Кльощав задник има проблем — каза Тони на Алет. — Абе що не вземе да се чука с някого?

— Чувствам се displace… мъчно ми е за нея.

— Остави я. Всички си имаме проблеми, нали, миличка?

Когато Ашли си тръгваше в петък следобед, Денис Тибъл я спря.

— Хей, ще ми направиш ли една услуга?

— Съжалявам, Денис, аз…

— Хайде де. Я по-весело! — Той я хвана за ръка. — Нуждая се от съвет, който може да ми даде само жена.

— Денис, не съм в настро…

— Влюбих се и искам да се оженя, но има проблеми. Ще ми помогнеш ли?

Ашли се поколеба. Не го харесваше, но не виждаше защо да не се опита да му помогне.

— Не може ли да почака до утре?

— Трябва да говоря с теб още сега. Наистина е спешно.

Тя дълбоко си пое дъх.

— Добре.

— Може ли да отидем у вас?

Ашли поклати глава.

— Не. — Боеше се, че няма да е в състояние да го накара да си тръгне.

— Тогава у нас?

Тя се поколеба.

— Добре. — „Така ще мога да си тръгна, когато аз поискам. Ако успея да му помогна да спечели жената, в която е влюбен, навярно най-после ще ме остави на мира.“

— Господи! — каза Тони на Алет. — Тя отива в апартамента на онова нищожество. Можеш ли да повярваш, че е толкова тъпа? Къде й е умът?

— Просто се опитва да му помогне. Няма нищо лошо в…

— О, я стига, Алет. Кога ще пораснеш? Човекът иска да я чука.

— Non va. Non si fa cosi.

— Самата аз не бих могла да го кажа по-добре.

Апартаментът на Денис Тибъл беше мебелиран в неокошмарен стил. По стените се редуваха плакати със сцени от стари филми на ужасите, с голи модели и хранене на диви зверове. По масите бяха пръснати малки еротични дърворезби.

„Това е жилище на луд“ — помисли си Ашли.

Нямаше търпение да се махне от тук.

— Хей, радвам се, че дойде, миличка. Наистина съм ти благодарен. Ако…

— Не мога да остана дълго, Денис — предупреди го тя. — Разкажи ми за жената, в която си влюбен.

— Тя наистина е голяма работа. — Тибъл й предложи цигара. — Ще запалиш ли?

— Не пуша. — Наблюдаваше го, докато си палеше цигара.

— Нещо за пиене?

— Не пия.

Той се ухили.

— Не пушиш и не пиеш. Остава третата, най-интересна възможност, нали?

Тя рязко изрече:

— Денис, ако не…

— Само се шегувах. — Отиде до бара и наля вино. — Пийни си малко. Нищо няма да ти стане. — Подаде й чаша.

Тя отпи.

— Разкажи ми за нея.

Денис Тибъл седна на дивана до Ашли.

— Никога не съм срещал друга като нея. Тя е секси като теб и…

— Престани, иначе си тръгвам.

— Хей, това беше комплимент. Както и да е, тя е лудо влюбена в мен, но родителите й са големи клечки и ме мразят.

Ашли нищо не каза.

— Та въпросът е, че ако аз настоя, тя ще се омъжи за мен, но ще се отчужди от родителите си. А е твърде близка с тях и ако се оженим, те със сигурност ще се откажат от нея. После някой ден може да ме обвинява за това. Разбираш ли проблема?

Тя отново отпи от виното.

— Да. Аз…

След това пред очите й като че ли се спусна мъгла.

Събуди се бавно със съзнанието, че се е случило нещо ужасно. Чувстваше се като упоена. Струваше й невероятно усилие дори само да отвори очи. Ашли се огледа наоколо и започна да изпада в паника. Лежеше гола на легло в евтина хотелска стая. Успя да седне и слепоочията й запулсираха. Нямаше представа къде е и как се е озовала там. Върху нощното шкафче имаше меню за румсървиз и тя го взе. „Хотел «Чикаго Луп». — Зашеметена, Ашли го препрочете. — Какво правя в Чикаго? Откога съм тук? Отидох у Денис Тибъл в петък. Кой ден сме днес?“ — С все по-засилваща се тревога тя вдигна телефонната слушалка.

— Какво обичате?

Говоренето също трудно й се удаваше.

— Кой… кой ден сме днес?

— Днес е седемнайсети…

— Не. Искам да кажа, кой ден от седмицата сме?

— А. Днес е понеделник. Мога ли…

Ашли замаяно затвори. „Понеделник.“ Губеха й се две денонощия. Седна на ръба на леглото и се опита да си спомни. Бе отишла в жилището на Денис Тибъл… изпи чаша вино… След това — нищо.

Беше й сложил нещо в чашата. Бе чела за такива опиати. Приказките, че искал съвета й, бяха само капан. А тя идиотката му повярва. Не си спомняше да е ходила на летището, да е пътувала за Чикаго или да се е регистрирала в този евтин хотел заедно с Тибъл. Нещо повече — нямаше спомен какво се е случило в тази стая.

„Трябва да се махна от тук“ — отчаяно си помисли. Чувстваше се омърсена, сякаш е бил насилен всеки сантиметър от тялото й. Какво й беше направил? Като се мъчеше да не мисли за това, тя стана от леглото, влезе в малката баня и застана под душа. Остави горещата струя да облива тялото й, като се опитваше да измие ужасните мръсни неща, които й се бяха случили. Ами ако забременее? От мисълта да има дете започна да й се гади. Спря водата, избърса се и отиде до гардероба. Дрехите й ги нямаше. Вътре откри само черен кожен минижуп, евтина наглед къса блузка и обувки с тънки високи токчета. Макар че я отвращаваха, нямаше друг избор. Бързо се облече и се погледна в огледалото. Приличаше на проститутка.