Сидни Шелдън - Насън и наяве

„Искаш да разследваме случая, защото ти се струва, че някой е ровил в шкафа с бельото ти ли?“

„Някой ме преследва.“

„Виждала ли си го?“

„Не.“

„Някой заплашвал ли те е?“

„Не.“

„Знаеш ли защо някой би искал да те нарани?“

„Не.“

„Няма смисъл — отчаяно си помисли Ашли. — Не мога да се обадя в полицията. Те ще ми зададат тези въпроси и ще ме направят на глупачка.“

Тя се облече колкото можеше по-бързо — нямаше търпение да избяга от апартамента си. „Ще трябва да се преместя. Ще ида някъде, където той няма да може да ме открие.“

Но имаше чувството, че това ще е невъзможно. „Той знае къде живея, знае къде работя. А аз какво зная за него? Нищо.“

Не искаше да държи в дома си оръжие, защото мразеше насилието. „Но сега ми трябва някаква защита“ — помисли си Ашли. Влезе в кухнята, взе един от ножовете за месо, отнесе го в спалнята си и го постави в чекмеджето до леглото си.

„Може пък сама да съм разбъркала бельото си. Навярно тъкмо така се е случило. Или само ми се иска?“

В пощенската й кутия имаше плик. Обратният адрес гласеше: „Бедфордска областна гимназия, Бедфорд, Пенсилвания“.

Ашли прочете поканата два пъти.

Среща по случай десет години от завършване на гимназия!

Богат, беден, просяк, крадец. Често ли сте се питали как са живели през последните десет години съучениците ви? Ето възможност да научите. На 15 юни ще се проведе вълнуващо събиране. Храна, напитки, голям оркестър и танци. Заповядайте.

Просто пратете по пощата приложеното потвърждение, за да знаем, че ще дойдете. Всички ви очакват с нетърпение.

На път за работа тя си мислеше за поканата. „Всички ви очакват с нетърпение.“ „Всички, освен Джим Клиъри“ — горчиво си каза Ашли.

„Искам да се оженя за теб. Чичо ми предложи страхотна работа в рекламната си агенция… В седем часа има влак за Чикаго. Ще дойдеш ли с мен?“

И си спомни болката от напразното чакане на гарата — беше му вярвала, да. Но той се бе отказал и не бе проявил достатъчно мъжество, за да отиде и да й го каже. Вместо това я остави да стои там сама. „Забрави за поканата. Няма да отида.“

Ашли обядваше заедно с Шейн Милър в „Ти Джи Ай Фрайди“. Седяха в едно от сепаретата и мълчаливо се хранеха.

— Много си замислена — отбеляза Шейн.

— Извинявай. — Тя се поколеба за момент. Изкушаваше се да му разкаже за бельото, но щеше да прозвучи глупаво. „Някой ти е ровил в чекмеджетата ли?“ — Получих покана за среща по случай десет години от завършване на гимназия — вместо това рече Ашли.

— Ще ходиш ли?

— Не. — Отговорът се получи по-категоричен, отколкото възнамеряваше.

Шейн Милър я погледна с интерес.

— Защо? Понякога тези неща са забавни.

„Дали Джим Клиъри ще е там? Дали има жена и деца? Какво може да ми каже? «Извинявай, че не успях да се срещна с теб на гарата. Извинявай за лъжата, че ще се оженя за теб?» Това ли?“

— Няма да отида.

Но Ашли не бе в състояние да забрави за поканата. „Сигурно ще е много приятно да се видя с някои от старите си съученици — мислеше си тя. Навремето имаше много приятелки. Особено Флорънс Шифър. — Чудя се какво ли е станало с нея?“ Не знаеше дали се е променил Бедфорд.

Ашли Патерсън беше израснала в Бедфорд, Пенсилвания, градче на два часа източно от Питсбърг, дълбоко навътре в планината Алигейни. Баща й ръководеше окръжната болница, едно от стоте най-добри медицински заведения в страната.

Бедфорд бе чудесно място за деца. Имаше паркове за пикници, реки за риболов и обществени прояви през цялата година. Ашли обичаше да ходи в Биг Вали, където имаше аманитска колония. 1 1 Аманити (по името на Якоб Аман, германски епископ от XVII в.) — протестантска секта в САЩ и Канада. — Б.пр. Често можеха да се видят конски впрягове, теглещи аманитски двуколки с различни на цвят платнища в зависимост от степента на ортодоксалност на собствениците им.

Обичаше вечерите в Мистъри Вилидж, театралните постановки и Фестивала на голямата тиква. Усмихна се, когато си спомни за доброто старо време. „Може би все пак ще отида — помисли си. — Джим Клиъри няма да има куража да се появи.“

Ашли съобщи решението си на Шейн Милър.

— Срещата е следващия петък — каза тя. — В неделя вечер ще се върна.

— Чудесно. Съобщи ми по кое време ще пристигнеш и ще те посрещна на летището.

— Благодаря ти, Шейн.

Когато се върна от обяд, Ашли отиде на бюрото си и включи компютъра. По екрана се изсипа дъжд от пиксели, които се сляха в образ. Тя объркано го загледа. Точките оформяха собственото й лице. Пред ужасения й поглед в горната част на дисплея се появи ръка, стиснала месарски нож. Ръката летеше към нея, готова да забие острието в гърдите й.