Сидни Шелдън - Насън и наяве

„Благодаря, Уенди. Нямаш онова, от което се нуждая.“

И после отново се включи Жан-Клод.

„Bonne nuit. Comment ca va? Как си?“

„Страхотно. А ти?“

„Липсваше ми. Много ми се иска лично да се срещнем.“

„И на мен. Благодаря, че ми прати снимката си. Добре изглеждаш.“

„А ти си красива. Струва ми се, че за двама ни е важно да се опознаем. Твоята компания ще се представи ли на компютърния конгрес в Квебек?“

„Какво? Поне аз не зная за такова нещо. Кога е?“

„След три седмици. Ще участват много големи фирми. Надявам се да дойдеш.“

„Аз също.“

„Може ли да се срещнем в чатрума утре по същото време?“

„Разбира се. До утре.“

„А demain.“

На другата сутрин Шейн Милър отиде при Ашли.

— Ашли, чу ли за големия компютърен конгрес, който ще се проведе в Квебек?

Тя кимна.

— Да. Струва ми се, че ще е интересно.

— Тъкмо обмислях дали да пратим там наши представители.

— Всички компании ще участват — отвърна Ашли. — „Симантек“, „Майкрософт“, „Епъл“. Квебек им организира страхотно шоу. Такова пътуване може да е като тринайсета заплата.

Шейн Милър се усмихна на въодушевлението й.

— Добре, ще проверя.

На следващата сутрин той я повика в кабинета си.

— Какво ще кажеш да прекараш Коледа в Квебек?

— Ще участваме ли? Страхотно! — възбудено изрече Ашли. Обикновено прекарваше коледните празници с баща си, но тази година мисълта за това я ужасяваше.

— Най-добре да си вземеш повечко топли дрехи.

— Не се безпокой. Наистина го очаквам с нетърпение, Шейн.

Тони влезе в чатрума.

„Жан-Клод, компанията праща наша група в Квебек!“

„Formidable! Толкова се радвам. Кога пристигаш?“

„След две седмици. Ще бъдем петнайсет души.“

„Merveilleux! Чувствам се така като че ли ще се случи нещо много важно.“

„Аз също.“

— Нещо много важно!

Ашли всяка вечер с тревога следеше новините, но около разследването на убийството на Денис Тибъл нямаше нищо ново. Постепенно започна да се успокоява. Ако полицията не успееше да я свърже със случая, нямаше да стигнат и до баща й. Няколко пъти решава да го попита, но винаги се отказваше. Ами ако беше невинен? Дали някога щеше да й прости обвинението в убийство? „А ако е виновен, изобщо не искам да зная — помисли си. — Не бих могла да го понеса. И ако наистина съзнателно е извършил тези ужасни неща, той го е направил, за да ме защити. Поне тази Коледа няма да ми се наложи да се срещам с него.“

Ашли телефонира на баща си в Сан Франциско.

— Тази година няма да мога да прекарам коледните празници с теб, татко — без каквото и да е предисловие започна тя. — Компанията ме праща на конгрес в Канада.

Последва продължително мълчание.

— Много лошо, Ашли. Винаги сме прекарвали Коледа заедно.

— Нищо не мога да напра…

— Нали знаеш, освен теб нямам никого.

— Да, татко, аз… аз също нямам.

— Това е важното.

„Достатъчно важно, за да убиеш човек ли?“

— Къде е този конгрес?

— В Квебек. Той е…

— А. Прекрасен град. Не съм бил там от години. Знаеш ли какво ще направя? По това време нямам никаква работа в болницата. Ще взема самолет и двамата ще вечеряме заедно на Коледа.

Ашли бързо отвърна:

— Струва ми се, че не е…

— Ти само ми резервирай стая в хотела, в който ще отседнеш. Нали не искаме да нарушаваме традицията?

Тя се поколеба и бавно изрече:

— Не, татко.

„Как ще го погледна?“

Алет възбудено изрече:

— Никога не съм ходила в Квебек. Там имат ли музеи?

— Разбира се, че имат — отвърна Тони. — Всичко си имат. Много зимни спортове. Ски, кънки…

Приятелката й потръпна.

— Мразя студа. Не ми трябват никакви спортове. Пръстите ми измръзват даже с ръкавици. Ще обикалям музеите…

Групата от „Глобъл Къмпютър Графикс“ пристигна на международното летище „Жан Льосаж“ в Сен Фоа на двайсет и първи декември и беше отведена в прочутия „Шато Фронтенак“ в Квебек. Температурите бяха под нулата и улиците бяха покрити със сняг.

Жан-Клод беше дал на Тони телефонния си номер. Тя му позвъни веднага щом се настани в стаята си.

— Надявам се, че не те безпокоя прекалено късно.

— Mais non! Не мога да повярвам, че си тук. Кога ще те видя?

— Утре сутрин всички отиваме в конгресния център, но мога да се измъкна и да обядвам с теб.

— Bon! На „Гран Але Ест“ има един ресторант, казва се „Льо Пари-Брест“. Какво ще кажеш за един часа?

— Ще бъда там.

Квебекският конгресен център на булевард „Рене Льовеск“ е изключително модерна четириетажна сграда от стъкло и стомана, която побира хиляди хора. В девет сутринта огромните зали бяха пълни с компютърни специалисти от целия свят, които обменяха информация по най-новите открития. Те обикаляха мултимедийните зали, изложбите и видеоконферентните центрове. Едновременно се провеждаха шест семинара. На Тони й доскуча. „Само приказки, нищо интересно“ — мислеше си тя. В един без петнайсет се измъкна от залата и взе такси до ресторанта.