Сидни Шелдън - Насън и наяве

Ашли откри, че дишането й е затруднено. Сега бе моментът да говори. Сега бе моментът да разкаже на заместник-шерифа какво е направил с нея Тибъл. Но си спомни лицето на баща си, когато му описваше случая. Щяха да обвинят него в убийството.

Баща й никога не би убил когото и да е.

Той беше лекар.

Той беше хирург.

Денис Тибъл е бил кастриран! Заместник-шерифът казваше:

— … и никой от вас не го е виждал, след като в петък си е тръгнал от тук, така ли?

„Давай — помисли си Тони. — Кажи му. Кажи му, че си ходила в апартамента му. Защо не му кажеш?“

Блейк изчака малко, като се мъчеше да скрие разочарованието си.

— Е, ако някой от вас си спомня нещо, което може да е от полза, ще съм ви благодарен, ако ми телефонирате. Господин Милър има номера ми. Благодаря ви.

Той се отдалечи заедно с Шейн към изхода.

Ашли усети, че й прималява от облекчение.

Заместник-шериф Блейк се обърна към Шейн:

— Бил ли е особено близък с някой от колегите си?

— Не. Струва ми се, че Денис не беше близък с никого. Една от нашите компютърни операторки много го привличаше, но помежду им никога не е имало нищо.

Детективът спря.

— Тя тук ли е в момента?

— Да, но…

— Бих искал да поговоря с нея.

— Добре. Можете да използвате кабинета ми.

Двамата се върнаха обратно и Ашли ги видя да се приближават. Крачеха право към нейното бюро.

— Ашли, заместник-шериф Блейк би искал да поговори с теб.

Значи знаеше! Щеше да я пита за посещението й в апартамента на Тибъл. „Трябва да внимавам“ — каза си.

Детективът я наблюдаваше.

— Имате ли нещо против, госпожице Патерсън?

Тя си възвърна дар-слово.

— Не, ни най-малко. — И го последва в кабинета на Шейн Милър.

— Седнете. — Двамата седнаха. — Разбрах, че Денис Тибъл е бил влюбен във вас.

— Аз… предполагам… — „Внимавай!“ — Да.

— Излизахте ли с него?

„Да отидеш в апартамента му не е същото като да излизаш с него.“

— Не.

— Говорил ли ви е за жената, за която искал да се жени?

Тя затъваше все по-надълбоко. Възможно ли е да й поставя капан? Може би вече знаеше, че е била в апартамента на Тибъл. Навярно бяха открили отпечатъците й. Сега бе моментът да му разкаже какво е направил с нея Денис. „Но ако му разкажа — отчаяно си помисли, — това ще го отведе при баща ми и ще го свържат с убийството на Джим Клиъри.“ Дали знаеха и за това? Но полицейското управление в Бедфорд нямаше причини да уведомява полицейското управление в Кюпъртино. А може би имаше?

Заместник-шериф Блейк я наблюдаваше и очакваше отговора й.

— Госпожице Патерсън?

— Моля? А, извинете ме. Това толкова ме разстрои…

— Разбирам ви. Тибъл споменавал ли ви е за онази жена, за която искал да се жени?

— Да… но не ми каза името й. — Поне това беше вярно.

— Някога били ли сте в апартамента му?

Ашли дълбоко си пое дъх. Ако отречеше, разпитът навярно щеше да приключи. Но ако бяха открили отпечатъците й…

— Да.

— Били сте в апартамента му, така ли?

— Да.

Сега вече я гледаше по-внимателно.

— Казахте, че никога не сте излизали с него.

Мислите й препускаха.

— Така е. Не съм ходила с него, не. Отидох да му занеса едни документи, които беше забравил.

— Кога е било това?

Тя се почувства като в капан.

— Беше… преди около седмица.

— И друг път не сте ходили в жилището му?

— Точно така.

Сега вече нямаше проблем даже и да бяха намерили отпечатъците й.

Заместник-шерифът мълчеше, наблюдаваше я и тя се чувстваше виновна. Искаше й се да му каже истината. Може би в апартамента бе проникнал крадец и го беше убил — същият крадец десет години преди това и на пет хиляди километра от тук е убил Джим Клиъри. Ако вярваш в съвпадения. Ако вярваш в Дядо Коледа. Ако вярваш във феи.

„Проклет да си, татко!“

— Това е ужасно престъпление — каза детективът. — Като че ли липсва мотив. Но през всичките години, откакто съм в полицията, никога не съм виждал престъпление без мотив. — Отговор нямаше. — Известно ли ви е дали Денис Тибъл е взимал наркотици?

— Сигурна съм, че не е взимал.

— Какво ни остава тогава? Не е заради наркотици. Не са го обрали. На никого не е дължал пари. Изглежда остава само любовна връзка, нали? Жена, която го е ревнувала.

„Или баща, който е искал да защити дъщеря си.“

— Аз съм също толкова озадачена, колкото и вие, заместник-шериф.

Той я изгледа за миг и очите му сякаш казваха: „Не ти вярвам, госпожичке.“

Блейк се изправи, извади визитката си и й я подаде.