Сидни Шелдън - Лекарки

— Здрасти. — Гласът му бе слаб, но имаше невероятно подобрение.

— Как се чувстваш? — попита Пейдж.

— Страхотно. Чувала ли си онзи виц за лекаря, който казал на пациента си: „Най-доброто, което можете да направите, е да спрете да пушите, да спрете да пиете и да поограничите сексуалния си живот.“ А пациентът му отвърнал: „Не заслужавам най-доброто. Има ли нещо по-малко добро?“

И Пейдж разбра, че Джими Форд ще се оправи.

Кен Малори тъкмо си тръгваше след дежурство, бързайки на среща с Кет, когато чу името си по високоговорителя. Поколеба се, водейки вътрешна борба, дали просто да не се измъкне. Повикаха го отново. Накрая той вдигна неохотно слушалката.

— Доктор Малори се обажда.

— Докторе, можете ли да дойдете във Второ отделение за спешна помощ, моля ви. Имаме пациент, който…

— Съжалявам — отвърна Малори. — Току-що ми свърши дежурството. Намерете някой друг.

— Няма никой друг на разположение, който да може да се справи с това. Перфорация на язва, състоянието на пациента е критично. Боя се, че ще почине, ако не…

„По дяволите!“

— Добре. Идвам веднага.

„Ще трябва да се обадя на Кет и да й кажа, че ще закъснея.“

Пациентът бе шестдесетгодишен човек, в полусъзнание, блед като мъртвец, потеше се, дишаше тежко и очевидно имаше страхотни болки. Малори само го погледна и отсече:

— В операционната, веднага!

След петнадесет минути пациентът вече бе на операционната маса. Анестезиологът следеше кръвното му налягане.

— Бързо спада.

— Прелей му още малко кръв.

Кен Малори започна да оперира, надпреварвайки се с времето. Трябваше му само миг да разреже кожата, слоя подкожни мазнини, фасцията, мускулите и най-сетне гладкия, прозрачен перитонеум — подплатата на стомаха. В стомаха имаше кръв.

— Каутер! — каза Малори. — Поискайте четири банки кръв от кръвната банка на болницата. — Той започна да каутеризира кръвоносните съдове.

Операцията продължи четири часа и когато свърши, Малори беше изтощен. Погледна пациента и рече:

— Ще живее.

Една от сестрите се усмихна на Малори приветливо.

— Добре, че бяхте тук, доктор Малори.

Беше млада и хубава и очевидно готова да приеме покана. „Ще стигна по-късно до теб, бебчо“, помисли си Малори. Обърна се към младшия стажант-лекар.

— Затворете го и го закарайте в реанимацията. Ще дойда да го видя утре сутринта.

Малори се чудеше дали да се обади на Кет, беше вече полунощ. Изпрати й две дузини рози.

Когато в шест часа дойде отново на работа, Малори влезе първо в реанимацията да види новия си пациент.

— Буден е — посрещна го сестрата.

Малори отиде до леглото.

— Аз съм доктор Малори. Как се чувствате?

— Като си мисля за алтернативата, чувствам се добре — рече пациентът със слаб глас. — Казаха ми, че сте ми спасили живота. Това е най-проклетото нещо, което ми се е случвало. Бях в колата на път за официална вечеря, ненадейно получих болки и сигурно съм изгубил съзнание. За щастие сме били само на една пряка от болницата и са ме докарали тук в отделението за бърза помощ.

— Имали сте късмет. Бяхте изгубили доста кръв.

— Казаха ми, че още десет минути, и щял съм да бъда пътник. Искам да ви благодаря, докторе.

Малори сви рамене.

— Просто си гледам работата.

Пациентът го погледна внимателно.

— Казвам се Алекс Харисън.

Името не говореше нищо на Малори.

— Радвам се да се запозная с вас, мистър Харисън. — Той провери пулса му. — Сега имате ли болки?

— Слаби, но мисля, че са ме натъпкали с обезболяващи.

— Ефектът на обезболяващите ще премине, но ще премине и болката. Ще се оправите — увери го Малори.

— Колко време ще се наложи да остана в болницата?

— Ще ви изпишем след няколко дни.

Един чиновник от финансовия отдел влезе с няколко формуляра.

— Мистър Харисън, за наша информация трябва да знаем имате ли някаква медицинска осигуровка.

— Тоест искате да знаете дали мога да си платя сметката.

— Е, аз не бих го формулирал точно така, сър.

— Направете справка във Фиделити Банк на Сан Франциско — отвърна Харисън сухо. — Банката е моя собственост.

Следобеда, когато Малори отиде да види Алекс Харисън, до него седеше привлекателна млада жена. Беше към тридесетгодишна, руса, стройна и елегантна. Облечена бе в рокля от Адолфо, която според Малори струваше повече от месечната му заплата.

— А! Ето го нашия герой — възкликна Алекс Харисън. — Доктор Малори, нали?

— Да. Кен Малори.

— Доктор Малори, това е дъщеря ми Лорън.