Сидни Шелдън - Лекарки

— Искаш да кажеш девица — подсмихна се един от лекарите. — Съмнявам се.

— Зодия Дева — повтори Стивънс. — Трябва ми зодия Дева.

— Аз съм Дева — каза Хъни. — Какъв е проблемът?

Той се приближи към нея.

— Проблемът е, че ми се е трупнала на главата една проклета маниачка. Не можеш да припариш до нея, ако не си зодия Дева.

Хъни стана.

— Ще ида да я видя.

— Благодаря ти. Името й е Франсис Гордън.

На Франсис Гордън току-що й бяха направили операция на таза. Когато Хъни влезе в стаята, жената я погледна и каза:

— Вие сте зодия Дева. Родена при залязване на луната, нали?

Хъни се усмихна.

— Точно така.

— Тези Водолеи и Лъвове нищо не разбират. Отнасят се към пациентите си, като че ли са мръвки.

— Лекарите тук са добри — запротестира Хъни. — Те…

— Ха! Повечето от тях са се захванали с тази професия заради парите. — Тя се взря в Хъни по-внимателно. — Вие сте различна.

Хъни прочете набързо картона и по лицето й се изписа изненада.

— Какво има? Какво гледате?

Хъни премигна.

— Тук пише, че занятието ви е… ясновидка.

Франсис Гордън кимна.

— Точно така. Не вярвате ли в ясновидците?

Хъни поклати глава.

— Боя се, че не.

— Лошо. Седнете за малко. Хъни приседна на един стол. — Дайте ми ръката си.

Хъни поклати глава.

— Наистина, не мисля…

— Хайде, дайте ми ръката си.

Хъни неохотно протегна ръка.

Франсис Гордън я подържа за малко със затворени очи. Когато ги отвори, рече:

— Имали сте труден живот…

„Кой не е имал труден живот? — помисли си Хъни. — Току-виж, ми казала, че ме чака презокеанско пътешествие.“

— Използвали сте много мъже…

Хъни усети как замръзва.

— Във вас зрее някаква промяна… съвсем отскоро…

Хъни едва се сдържаше да не излезе от стаята. Тази жена я изнервяше. Тя понечи да си издърпа ръката.

— Ще се влюбите.

— Боя се, че наистина трябва… — измрънка Хъни.

— Той е художник.

— Не познавам художници.

— Ще се запознаете. — Франсис Гордън пусна ръката й. — Елате да ме видите пак — изкомандва я тя.

— Разбира се.

Хъни побягна.

Отби се да навести една нова пациентка, мисис Оуенс, слаба женица, която изглеждаше прехвърлила четиридесетте. В картона й бе отбелязано, че е на двадесет и осем. Имаше счупване на носа и двете й очи бяха насинени, лицето й бе подпухнало и охлузено.

Хъни се доближи до леглото й.

— Аз съм доктор Тафт.

Жената я погледна с безизразни, угаснали очи. Мълчеше.

— Какво се е случило с вас?

— Паднах по стълбите. — Когато си отвори устата, на мястото на двата й предни зъба зейна дупка.

Хъни зачете картона.

— Тук пише, че имате две счупени ребра и счупен пелвис.

— Да. Паднах лошо.

— От какво са ви насинени очите?

— От падането.

— Омъжена ли сте?

— Да.

— Деца?

— Две.

— Какво работи съпругът ви?

— Хайде да се разберем да не замесваме съпруга ми в това, а?

— Боя се, че няма да може — каза Хъни. — Той ли ви би?

— Никой не ме е бил.

— Ще трябва да пусна доклад до полицията.

Мисис Оуенс изведнъж се паникьоса.

— Не! Моля ви, недейте!

— Защо?

— Ще ме убие! Не го познавате!

— Бил ли ви е и преди?

— Да, ама той… той не влага нищо в това. Напива се и избухва.

— Защо не го напуснете?

Мисис Оуенс сви рамене и движението й причини болка.

— Няма къде да ида с децата.

Хъни все повече се ядосваше, докато я слушаше.

— Не бива да понасяте подобно нещо, разбирате ли? Има приюти и агенции, които ще се погрижат за вас и ще закрилят децата ви.

Жената поклати отчаяно глава.

— Нямам пари. Изгубих мястото си като секретарка, когато той започна… — Не можа да продължи.

Хъни стисна ръката й.

— Ще се оправите. Ще гледам да ви помогна.

След пет минути вече влизаше в кабинета на д-р Уолас. Той й се зарадва. Чудеше се какво ли е донесла със себе си този път. Досега бе използвала топъл мед, гореща вода, стопен шоколад и… любимия му… кленов сироп. Изобретателността й не познаваше граници.

— Заключи вратата, бебчо.

— Не мога да остана, Бен. Налага се да се върна.

И тя му разказа за пациентката си.

— Подготви доклад до полицията — каза Уолас. — Такъв е законът.

— Законът не я е защитил досега. Тя просто трябва да се махне от съпруга си. Била е секретарка. Ти нямаше ли нужда от нова чиновничка в картотеката?

— Е да, но… чакай малко!

— Благодаря ти — каза Хъни. — Ще я вдигнем на крака, ще й намерим квартира и ще й осигурим работа!

Уолас въздъхна.