Сидни Шелдън - Лекарки

— Ще видя какво мога да направя.

— Сигурна бях, че така ще постъпиш — усмихна се Хъни.

На другата сутрин Хъни отиде да нагледа мисис Оуенс.

— Как се чувствате днес?

— Благодаря ви, по-добре. Кога ще мога да си ида у дома? Съпругът ми не обича…

— Съпругът ви вече няма да ви досажда — каза Хъни твърдо. — Ще останете тук, докато намерим квартира за вас и децата, а когато оздравеете, ще работите в болницата.

Мисис Оуенс я зяпна недоверчиво.

— И… истина ли говорите?

— Абсолютно. Ще разполагате със собствено жилище с децата. Няма повече да търпите ужаса, който сте преживели, и ще имате свястна, порядъчна работа.

Мисис Оуенс сграбчи ръката на Хъни.

— Никога не бих могла да ви се отблагодаря — разрида се тя. — Да знаете само какво съм преживяла.

— Представям си — отвърна Хъни. — Всичко ще се оправи.

Жената кимна, задавена от сълзи.

На другата сутрин, когато Хъни дойде да види мисис Оуенс, стаята беше празна.

— Къде е тя? — попита Хъни.

— О — отвърна сестрата, — току-що си тръгна с мъжа си.

Чу името си по високоговорителя.

— Доктор Тафт… в стая 215… доктор Тафт… в стая 215.

В коридора Хъни се сблъска с Кет.

— Как ти върви денят? — попита Кет.

— Няма да повярваш! — отвърна Хъни.

В 215 стая я чакаше д-р Ритър. В леглото лежеше млад индиец, около двадесет и пет годишен.

— Ваш пациент ли е? — стрелна я д-р Ритър.

— Да.

— Тук пише, че не говори английски. Така ли?

— Да.

— А това е вашият почерк, нали? — Той й показа картона. — Повръщане, спазми, жажда, обезводняване…

— Точно така — каза Хъни.

— … липса на периферен пулс…

— Да.

— И каква е вашата диагноза?

— Грип с разстройство.

— Изследвали ли сте фекална проба?

— Не. Защо?

— Защото пациентът ви има холера, ето защо! — разкрещя се той. — Сега ще трябва да затворим проклетата болница!

— Холера ли? Да не би да искаш да ми кажеш, че в тази болница има болен от холера? — викаше Бенджамин Уолас.

— Боя се, че да.

— Абсолютно ли си сигурен?

— Няма съмнение — отвърна д-р Ритър. — Фекалната му проба гъмжи от вибриони. Има ниско артериално pH, поднормално артериално налягане, тахикардия и цианоза.

Според закона при случаи на холера и други инфекциозни болести трябваше незабавно да се уведоми здравният съвет на щата и центровете за контрол на заболяванията в Атланта.

— Ще се наложи да докладваме, Бен.

— Ще затворят болницата! — Уолас скочи и се заразхожда назад-напред. — Не можем да си позволим това. Проклет да съм, ако поставя всички пациенти под карантина. — Той спря да крачи за миг. — Знае ли пациентът от какво е болен?

— Не. Той не говори английски. От. Индия е.

— Кой е бил контактен с него?

— Две сестри и доктор Тафт.

— И доктор Тафт му е поставила диагнозата грип с разстройство, така ли?

— Точно така. Предполагам, че ще я уволниш.

— Е — каза Уолас. — Всеки може да сгреши. Хайде да не прибързваме. На картона „грип с разстройство“ ли пише?

— Да.

Уолас взе решение.

— Ще го оставим така. Ето какво искам да направиш. Започни интравенозно рехидратиране… използвай лактиран Рингеров разтвор. Дай му тетрациклин. Ако успеем да възстановим кръвния му обем и обема на течности веднага, той почти ще се нормализира за няколко часа.

— Няма ли да съобщим за това? — попита Ритър.

Уолас го погледна право в очите.

— Да съобщим за грип с разстройство ли?

— Ами сестрите и доктор Тафт?

— Дай и на тях тетрациклин. Как се казва пациентът?

— Пандит Явах.

— Сложи го под карантина за четиридесет и осем часа. Дотогава или ще го излекуваме, или ще умре.

Хъни беше в паника. Тръгна да търси Пейдж.

— Имам нужда от помощта ти.

— Какъв е проблемът?

Хъни й разказа.

— Искам да поговориш с него на индийски. Той не знае английски.

— На хинди.

— Каквото и да е. Ще го направиш ли?

— Разбира се.

След десет минути тя вече разговаряше с Пандит Явах.

Пейдж изведе Хъни навън в коридора.

— Какво каза той?

— Че се чувства ужасно. Уверих го, че ще се оправи. Той ми рече да съм го кажела на Господ. Обясних му, че веднага ще започнем лечението. Отговори, че е благодарен.

— Аз също.

— Нали затова са приятелите?

При холера болният може да умре за едно денонощие от обезводняване или пък да бъде излекуван за няколко часа.

Пет часа след започване на лечението състоянието на Пандит Явах почти се бе нормализирало.

Пейдж се отби да види Джими Форд. Лицето му светна, когато тя влезе.