Сидни Шелдън - Лекарки

— От ваканция. Би трябвало сега да се разхождаме по Шанз-Елизе, да разглеждаме витрините на скъпите магазини.

— Точно така. Първокласна почивка! — изкиска се Пейдж. — Ще спим по цял ден и ще играем по цяла нощ.

— Звучи ми добре — разсмя се Хъни.

— След няколко месеца ни се полага отпуск — отбеляза Пейдж. — Защо не заминем заедно някъде?

— Идеята е страхотна — възкликна ентусиазирано Кет. — Хайде в събота да отскочим до някоя туристическа агенция.

През следващите три дни възбудено крояха планове.

— Умирам да видя Лондон. Може би ще зърнем кралицата.

— Искам да посетя Париж. Разправят, че бил най-романтичният град в света.

— Бих желала да се возя на гондола на лунна светлина във Венеция.

„Може би ще идем във Венеция за медения си месец, Пейдж — беше казал Алфред. — Вярвам, че ще ти хареса.“

„О, да!“

Почуди се дали Алфред е завел Карен във Венеция за медения им месец.

В събота сутринта трите се отбиха в туристическата агенция „Корниш“ на Пауъл Стрийт.

Жената на гишето беше любезна.

— От какъв вид пътуване се интересувате?

— Бихме искали да пътуваме до Европа… Лондон, Париж, Венеция…

— Чудесно. Имаме икономични групови пътувания…

— Не, не, не. — Пейдж погледна Хъни и се ухили. — Първа класа.

— Точно така. Първа класа със самолет — обади се и Кет.

— Първокласни хотели — добави Хъни.

— Мога да ви препоръчам „Риц“ в Лондон, „Крийон“ в Париж, „Киприяни“ във Венеция и…

— Защо не вземем със себе си няколко брошури? Ще ги разгледаме и ще решим — рече Пейдж.

— Чудесно — отвърна жената от туристическата агенция.

Пейдж разглеждаше някакъв проспект.

— Вие уреждате също така и яхти под наем, нали?

— Да.

— Добре. Може би ние ще наемем една.

— Великолепно. — Служителката подбра купче брошури и ги връчи на Пейдж. — Щом бъдете готови, просто ми се обадете и аз с удоволствие ще ви резервирам места.

— Непременно — обеща Хъни.

Когато излязоха, Кет се засмя и каза:

— Няма нищо по-хубаво от големите мечти, а?

— Не се тревожи — увери я Пейдж. — Някой ден ще можем да посетим всичките тези места.

Главният лекар на окръжна болница „Ембаркадеро“ Симор Уилсън бе притеснен човек, натоварен с непосилно бреме. Имаше твърде много пациенти, твърде малко лекари и сестри, не достигаха часовете в денонощието. Чувстваше се като капитан на потъващ кораб, който тича нагоре-надолу и напразно опитва да запушва дупките.

В момента непосредствената грижа на доктор Уилсън бе Хъни Тафт. Докато някои лекари, изглежда, я харесваха много, стажанти, на които можеше да се разчита, и медицински сестри продължаваха да му съобщават, че доктор Тафт е неспособна да си гледа работата.

Най-сетне Уилсън отиде при Бен Уолас.

— Искам да се отърва от една лекарка — каза той. — Стажант-лекарите, с които минава на визитации, твърдят, че е некомпетентна.

Уолас се сети за Хъни. Онази с изключително високия успех и блестящите препоръки.

— Не разбирам — отвърна той. — Трябва да има някаква грешка. — Позамисли се малко. — Ето какво ще направим, Симор. Кой е най-заядливото куче от твоите хора?

— Тед Алисън.

— Добре. Утре сутринта изпрати Хъни Тафт на визитация с доктор Алисън. Накарай го да ти докладва. Ако каже, че е некадърна, ще се отървем от нея.

— Умно — кимна д-р Уилсън. — Благодаря ти, Бен.

На обяд Хъни сподели с Пейдж, че на следващата сутрин я пращат на визитация с д-р Алисън.

— Познавам го — отвърна Пейдж. — Има ужасна репутация.

— И аз подочух същото — рече Хъни замислено.

В същото време в друга част на болницата Симор Уилсън разговаряше с Тед Алисън. Алисън беше врял и кипял ветеран с двадесет и пет годишен стаж. Беше служил като военен лекар във флота и все още се гордееше, че може да „набива обръчи“.

Симор Уилсън му каза кратко:

— Искам да наблюдаваш внимателно доктор Тафт. Ако не става, ще я изхвърлим. Ясно ли е?

— Ясно.

Нямаше търпение да го стори. Както и Симор Уилсън, Тед Алисън презираше некомпетентните лекари. Освен това смяташе, че ако жените държат да се занимават с медицина, трябва да бъдат медицински сестри. Щом професията е била добра за Флорънс Найтингейл, значи е достатъчно добра и за всички останали.

В шест часа на другата сутрин стажант-лекарите се събраха в коридора, за да започнат визитация. Групата се състоеше от д-р Алисън, главния му асистент Том Бенсън и петима стажант-лекари, включително Хъни Тафт.