Сидни Шелдън - Лекарки

— Ако ме напусне, ще се самоубия.

На другата сутрин Артър Кейн имаше по график бъбречна операция. Главният хирург каза на Пейдж:

— Доктор Кейн помоли да му асистирате в Четвърта операционна.

Устата на Пейдж изведнъж пресъхна. Отвращаваше я самата мисъл да бъде близо до него.

— Не може ли някой друг?… — продума Пейдж.

— Той ви очаква, докторе.

Тя въздъхна.

— Отивам.

Докато Пейдж се миеше, операцията вече беше започнала.

— Помогни ми, скъпа — каза Кейн на Пейдж.

Коремът на пациента беше намазан с йоден разтвор и бе направен разрез в дясната му горна четвъртина, точно под ребрата. „Дотук добре“, помисли си Пейдж.

— Скалпел.

Операционната сестра подаде скалпела на д-р Кейн. Той вдигна поглед.

— Пуснете музика.

След малко засвири един компактдиск. Д-р Кейн продължи да реже.

— Сега нещо по-пиперлия. — Той погледна към Пейдж. — Включи каутеризатора, гадже.

„Гадже.“ Пейдж скръцна със зъби и взе електрокаутеризатора. Започна да каутеризира артериите, за да намали количеството кръв в коремната област. Операцията вървеше добре.

„Слава Богу!“, помисли си Пейдж.

— Гъба.

Операционната сестра подаде на д-р Кейн гъбата.

— Така. Сега изсмукване. — Той изряза наоколо, за да разкрие бъбрека. — Ето го този дявол — рече д-р Кейн. — Още изсмукване. — Вдигна бъбрека с форцепса. — Добре. Остава да го зашием.

Като никога всичко бе минало нормално и все пак нещо безпокоеше Пейдж. Тя погледна внимателно бъбрека. Изглеждаше й здрав. Свъси вежди, чудейки се дали…

Докато д-р Кейн зашиваше пациента, Пейдж бързо отиде до осветената рентгенова снимка на стената. Разгледа я и възкликна тихо:

— О, Божичко!

„Рентгеновата снимка е обърната наопаки. Доктор Кейн е извадил здравия бъбрек.“

След тридесет минути Пейдж бе в кабинета на Бен Уолас.

— Той оперира здравия бъбрек и остави болния! — Гласът на Пейдж трепереше. — Този човек трябва да иде в затвора!

Бенджамин Уолас каза успокоително:

— Пейдж, съгласен съм с теб, че е много жалко. Но положително не е било нарочно. Било е грешка и…

— Грешка ли? Този пациент ще кара на диализа до края на живота си. Някой трябва да плати за това!

— Повярвай ми, ще направим колегиално разследване.

Пейдж знаеше какво означава това — група лекари щяха да разгледат случая, но конфиденциално. Информацията нямаше да бъде предоставена на обществеността, още по-малко на пациента.

— Доктор Уолас…

— Ти си част от екипа ни, Пейдж. Трябва да бъдеш добър съотборник.

— Той няма работа в тази болница. Нито в която и да било друга.

— Да погледнем на нещата по-отгоре. Ако го отстраним, ще се разчуе и репутацията на болницата ще пострада. Вероятно ще заведат доста дела за несправяне против нас.

— Ами пациентите?

— Ще наблюдаваме внимателно доктор Кейн. — Той се наведе напред. — Ще ти дам един съвет. Когато започнеш частна практика, ще имаш нужда от доброжелателността на другите лекари за препоръки. Без тях няма да стигнеш доникъде, а ако се прочуеш с това, че си отцепничка и донасяш срещу колегите си, не очаквай да ти пращат пациенти.

Пейдж стана.

— Значи няма нищо да предприемете?

— Казах ти, че ще направим колегиално разследване.

— И само толкова?

— Само толкова.

— Не е честно — настояваше Пейдж.

Тя обядваше в кафенето с Кет и Хъни.

Кет поклати глава.

— Кой ти е казал, че животът трябва да бъде честен?

Пейдж огледа антисептичното помещение, облицовано с бели плочки.

— Цялото това място ме потиска. Всички са болни.

— Иначе нямаше да са тук — посочи Кет.

— Защо не устроим сбирка? — предложи Хъни.

— Сбирка ли? За какво говориш?

Хъни заобяснява ентусиазирано.

— Можем да поръчаме свястна храна и напитки и да отпразнуваме! Мисля, че бихме могли малко да се поразведрим.

Пейдж съобрази за секунда.

— Знаеш ли, идеята не е лоша — рече тя. — Да го направим!

— Дадено. Аз поемам организацията — каза им Хъни. — Ще го направим утре след визитация.

Артър Кейн се приближи към Пейдж в коридора. В гласа му имаше ледена нотка.

— Държала си се като лошо момиче. Някой трябва да те научи да си затваряш устата! — И отмина.

Пейдж го изгледа, не вярвайки на ушите си. „Уолас му е предал какво съм казала. Не е трябвало.“ „Ако се прочуеш с това, че си отцепничка и донасяш срещу колегите си…“ „Ще го направя ли пак? — размишляваше Пейдж. — Като нищо ще го направя!“

Новината за предстоящата сбирка бързо се разчу. Всички стажант-лекари се включиха с пари. Поръчаха богато меню от ресторанта на Ърни и питиета от близкия магазин. Сбирката бе обявена за пет часа в лекарската стая. Храната и пиенето пристигнаха в четири и тридесет. Имаше какво ли не — морски блюда с омари и скариди, различни пастети, шведски кюфтенца, горещи тестени специалитети, плодове и десерти. Когато Пейдж, Кет и Хъни влязоха в стаята в пет и петнадесет, тя вече бе пълна с нетърпеливи стажант-лекари, интернисти и сестри, които ядяха и се забавляваха чудесно. Пейдж се обърна към Хъни.