Сидни Шелдън - Лекарки

Алисън погледна Хъни и си помисли: „Е, сестро, да видим колко чиниш.“

— Да вървим — обърна се към групата.

Първият пациент в Първа палата беше момиче в пубертета. То спеше завито с тежки одеяла, когато групата се приближи.

— Добре — каза д-р Алисън. — Искам да погледнете картона й.

След това впери очи в Хъни.

— Тази пациентка има треска, студени тръпки, общо неразположение и анорексия. Също и температура, кашлица и пневмония. Каква е вашата диагноза, доктор Тафт?

Хъни помълча, сбръчквайки вежди.

— Е?

— Ами — отвърна тя замислено. — Бих казала, че е болна от пситакоза… папагалската болест.

Д-р Алисън я погледна изненадано.

— Защо… смятате така?

— Симптомите й са типични за пситакозата, а освен това забелязах, че е работила на половин ден в магазин за домашни животни. Пситакозата се предава от заразени папагали.

Алисън кимна бавно.

— Това… е много добре. Знаете ли как се лекува?

— Да. Десет дни с тетрациклин, никакво ставане от леглото и много течности.

Д-р Алисън се обърна към групата.

— Чухте ли всички? Доктор Тафт е абсолютно права.

Спряха при следващия пациент.

Д-р Алисън каза:

— Ако прегледате картона му, ще видите, че има тумор на мезотелиума, вътрешни кръвоизливи и отпадналост. Каква диагноза бихте поставили?

— Прилича на някакъв вид пневмония — подхвърли един от стажант-лекарите обнадеждено.

— Би могло да бъде рак — обади се друг.

Д-р Алисън погледна към Хъни.

— Каква е вашата диагноза, докторе?

Тя се замисли.

— Импровизирано бих казала, че е фиброзна пневмо-кониоза, вид отравяне с азбест. В картона му пише, че работи в килимена фабрика.

Тед Алисън не можа да скрие възхищението си.

— Великолепно! Великолепно! Да знаете случайно каква терапия се назначава?

— За съжаление все още няма определена терапия.

По-нататък впечатлението се засили още повече. В следващите два часа Хъни постави диагноза на рядък случай на синдрома на Райтер, полицитемия на деформираща остеодистрофия и малария.

Когато визитацията свърши, д-р Алисън стисна ръката на Хъни.

— Аз не се впечатлявам лесно, докторе, но искам да ви уверя, че имате невероятно бъдеще!

Хъни се изчерви.

— Благодаря ви, доктор Алисън.

— Възнамерявам да заявя същото и на Бен Уолас — каза той, отминавайки.

Главният асистент на Алисън, Том Бенсън, погледна Хъни и й се усмихна.

— Ще се видим след половин час, бебчо.

Пейдж се опитваше да се държи настрани от д-р Артър Кейн — 007. Той обаче при всяка възможност настояваше тя да му асистира в операционната. И ставаше все по-нахален.

— Какво целиш да покажеш, като не искаш да излезеш с мен? Значи те оправя някой друг.

Или:

— Може да съм късостеблен, сладурче, но не навсякъде. Знаеш какво искам да кажа.

Започваше да я обхваща ужас в случаите, когато трябваше да работи с него. Неведнъж Пейдж бе свидетелка как Кейн извършва ненужни операции и отстранява здрави органи.

Един ден, докато двамата отиваха към операционната, Пейдж попита:

— Какво ще оперираме, докторе?

— Портфейла му! — Но след като видя изражението на лицето й, се поправи: — Само се шегувам, сладурче.

— Той би трябвало да работи в месарница — каза Пейдж по-късно сърдито на Кет. — Кой му е дал право да оперира хора?

След една изключително калпава операция на черния дроб д-р Кейн се обърна към Пейдж и поклати глава.

— Лошо. Не съм сигурен дали ще оживее.

Пейдж едва сдържа гнева си. Реши да поговори с Том Чан.

— Някой трябва да съобщи за доктор Кейн — заубеждава го Пейдж. — Той убива пациентите си!

— Не се впрягай.

— Не мога. Не е редно да оставят човек като него да оперира. Това е престъпление. Трябва да бъде уведомена Комисията за отнемане на лекарските свидетелства.

— И каква полза? Ще трябва да накараш и други лекари да дадат показания срещу него, а никой няма да иска. Това е едно малко сплотено общество и ние всички трябва да живеем в него, Пейдж. Почти е невъзможно да заставиш един лекар да свидетелства срещу друг. Всички сме уязвими и твърде много се нуждаем един от друг. Успокой се. Ще те изведа на обяд.

Пейдж въздъхна.

— Добре, но системата е гадна.

По време на обяда Пейдж попита:

— Как я карате със Сай?

Той не отговори веднага.

— Аз… имаме проблеми. Моята работа разрушава брака ми. Не знам какво да правя.

— Сигурна съм, че всичко ще се оправи — подхвърли Пейдж.

— Дано! — отвърна Чан буйно. Пейдж го погледна.