Сидни Шелдън - Лекарки

— На нашето момиченце му трябваше малко време, за да разцъфне — каза баща й гордо. — Сега вече е истински член на семейство Тафт!

Хъни винаги бе имала слаби бележки по математика и знаеше, че нищо не е направила на последното си контролно. Учителят й по математика мистър Янсън бе ерген и живееше близо до училището. Една вечер Хъни го навести. Той отвори вратата и я погледна изненадано.

— Хъни! Какво правиш тук?

— Нуждая се от вашата помощ — каза тя. — Баща ми ще ме убие, ако се проваля по математика. Донесох някои задачи и се чудех дали ще имате нещо против да ги прегледаме заедно.

Той се поколеба за миг.

— Необичайно е, но… добре.

Мистър Янсън харесваше Хъни. Тя не приличаше на другите момичета в класа. Те бяха груби и безразлични, докато Хъни беше чувствителна и внимателна и винаги се мъчеше да угоди. Искаше му се да има по-изявени математически способности.

Мистър Янсън седна на дивана до Хъни и започна да обяснява сложните хитрости на логаритмите.

Хъни не се интересуваше от логаритми. Докато той говореше, тя се примъкваше все по-близо до него. Задиша във врата и ухото му и преди да разбере какво става, мистър Янсън откри, че ципът на панталоните му е разкопчан.

Той погледна смаяно Хъни.

— Какво правиш?

— Желая ви от първия път, когато ви видях — каза Хъни.

Отвори чантичката си и извади малка кутия с бита сметана.

— Какво е това?

— Нека да ви покажа…

Хъни получи най-високата оценка по математика.

Не само използваните от Хъни аксесоари я правеха толкова популярна, но също и познанията, получени от древните книги по еротика, които беше прочела. Радваше партньорите си с техника, каквато не бяха й сънували, хилядолетна и отдавна забравена. Тя внасяше нов смисъл в думата „екстаз“.

Успехът на Хъни рязко се повиши и внезапно тя стана по-търсена от сестрите си, когато бяха ученички. Водеха Хъни на вечеря в „Прайвит Ай“ и „Бомбай Байсикъл Клъб“ и посещаваха с нея „Айс Капейдс“ и „Мемфис Мол“. Караше с момчетата ски на Седар Клиф и правеше въздушни лупинги на летище „Ландис“.

В колежа Хъни водеше също толкова интензивен светски живот. Веднъж на вечеря баща й каза:

— Скоро ще се дипломираш. Време е да помислим за бъдещето ти. Знаеш ли с какво искаш да се занимаваш?

Тя отговори веднага.

— Искам да стана медицинска сестра.

Лицето на баща й почервеня.

— Искаш да кажеш лекар.

— Не, татко, аз…

— Ти си член на семейство Тафт. Ако ще се занимаваш с медицина, ще станеш лекар. Ясно ли е?

— Да, татко.

Хъни говореше сериозно, когато обясни на баща си, че желае да стане медицинска сестра. Тя обичаше да се грижи за хората, да им помага и да ги обгражда с внимание. Мисълта да работи като лекарка и да носи отговорност за живота на другите я ужасяваше. Но знаеше, че не бива да разочарова баща си. „Член си на семейство Тафт.“

Успехът на Хъни в колежа не беше достатъчно висок, за да влезе в медицинския институт, ала връзките на баща й бяха достатъчни. Той бе щедър дарител на медицинския институт в Ноксвил, Тенеси. Срещна се с декана му д-р Джим Пеарсън.

— Искате голяма услуга — каза му Пеарсън, — но ще ви кажа какво ще направя. Ще приема Хъни за пробен период. Ако след шест месеца разберем, че не може да продължи, ще трябва да я освободим.

— Съвсем справедливо. Тя ще ви изненада.

Той беше прав.

Бащата на Хъни уреди в Ноксвил тя да живее при негов братовчед, преподобния Дъглас Липтън.

Дъглас Липтън бе пастор на баптистката църква, към шестдесетгодишен, жена му бе с десет години постара от него.

Пасторът много се зарадва, че Хъни ще живее при тях.

— Като глътка чист въздух е — каза той на жена си.

Никога не беше виждал човек, който толкова много желае да угоди.

Хъни се справяше сравнително добре в медицинския институт, но не това беше призванието й. Следваше само за да угоди на баща си.

Преподавателите я обичаха. Хъни излъчваше истинска доброта и те искаха тя да успее.

По ирония на съдбата бе особено слаба по анатомия. На осмата седмица преподавателят я повика при себе си.

— Страхувам се, че ще трябва да те скъсам — каза той с нежелание.

„Не бива да се проваля — помисли си Хъни. — Не мога да изложа татко. Какво би ме посъветвал Бокачо?“ Хъни се приближи до преподавателя си.

— Дойдох в този институт заради вас. Толкова бях чувала за вас. — Тя се премести още по-близо. — Искам да стана като вас. — И още по-близо. — Лекарската професия е всичко за мен. — И още по-близо. — Моля ви, помогнете ми…