Сидни Шелдън - Лекарки

— Веднага идвам.

Пациентката в стая 320 беше мисис Молой — осемдесетгодишна жена, болна от рак, с лоша прогноза. Когато Кет се приближи до вратата, чу отвътре спорещи високо гласове. Влезе.

Мисис Молой лежеше, натъпкана с обезболяващи лекарства, но в съзнание. В стаята бяха синът и двете й дъщери.

Синът казваше:

— Според мен трябва да разделим собствеността на три.

— Не! — възрази една от дъщерите. — Ние с Лори се грижехме за мама. Кой й готвеше и чистеше? Ние! Е, имаме право на парите й и…

— Аз съм не по-малко нейна плът и кръв от вас! — изкрещя мъжът.

Мисис Молой лежеше безпомощно в леглото и слушаше.

Кет се вбеси.

— Извинете — каза тя.

Една от жените я погледна.

— Елате по-късно, сестра. Заети сме.

— Това е моя пациентка. Давам ви десет секунди да напуснете стаята. Можете да отидете в чакалнята за посетители. Излезте, докато не съм викнала охраната да ви изхвърли — закани се Кет сърдито.

Мъжът се опита да каже нещо, но погледът й го спря. Той се обърна към сестрите си.

— Можем да говорим навън.

Кет ги изгледа, докато излизаха. Надвеси се над мисис Молой и я погали по главата.

— Не говореха сериозно — прошепна й тя.

Седна до леглото и хванала ръката на старицата, я изчака да се унесе в сън.

„Всички умираме — помисли си Кет. — Забрави какво казва Дилан Томас. Номерът е да потънеш кротко в добрата нощ.“

Кет бе насред някаква манипулация, когато в палатата влезе един санитар.

— Спешно ви търсят на регистратурата, докторке.

Тя сви вежди.

— Благодаря. — Обърна се към пациента, който беше целият в гипс и с вдигнати за разтягане крака. — Веднага се връщам.

В коридора вдигна слушалката на телефона на сестринския пост.

— Ало?

— Здрасти, сестричке.

— Майк! — Зарадва се, че го чува, но радостта й веднага премина в тревога. — Майк, казах ти никога да не ме търсиш тук. Знаеш телефонния номер на апартамента, ако…

— Хей, съжалявам. Това не може да чака. Имам малък проблем.

Кет разбра какво ще последва.

— Взех назаем малко пари от едного, за да инвестирам в един бизнес…

Кет не си даде труд да попита какъв бизнес.

— И той се провали.

— Да. И сега си иска парите.

— Колко, Майк?

— Ами ако можеш да ми пратиш пет хиляди…

— Какво!

Сестрата погледна Кет с любопитство. „Пет хиляди долара.“ Кет понижи глас.

— Нямам толкова. Мога… мога да ти пратя сега половината, а останалите след няколко седмици. Така добре ли е?

— Предполагам. Мразя да те безпокоя, сестричке, ама нали знаеш как става.

Кет знаеше много точно как става. Брат й беше на двадесет и две години и вечно се замесваше в тайнствени сделки. Членуваше в някакви банди и само Господ знаеше с какво се занимаваха, но Кет се чувстваше отговорна за него. „Вината е само моя — помисли си тя. — Ако не бях избягала от къщи и не бях го изоставила…“

— Не се забърквай в неприятности, Майк. Обичам те.

— И аз те обичам, Кет.

„Ще трябва някак си да му набавя тези пари — рече си Кет. — Само Майк ми е останал в целия свят.“

Д-р Айлър отново очакваше с нетърпение да работи с Хъни Тафт. Беше й простил нескопосното представяне и всъщност беше поласкан, че така се прекланяше пред него. Но сега, когато отново минаваха на визитация, Хъни стоеше най-отзад, зад всички стажант-лекари, и не проявяваше желание да отговаря на въпросите му.

Тридесет минути след края на визитацията д-р Айлър седеше в кабинета на Бенджамин Уолас.

— Какво има? — попита Уолас.

— Ами доктор Тафт.

Уолас го погледна с искрена изненада.

— Доктор Тафт ли? Та тя дойде с най-добрите препоръки, които някога съм виждал.

— Точно това ме озадачава — каза д-р Айлър. — Подочух и от другите стажант-лекари, че поставя неточни диагнози и допуска сериозни грешки. Бих искал да знам какво, по дяволите, става?

— Не разбирам. Била е в първокласен медицински институт.

— Може би трябва да се обадите на декана на института — предложи д-р Айлър.

— Това е Джим Пеарсън. Той е свестен човек. Ще му позвъня.

След няколко минути Уолас говореше с Джим Пеарсън по телефона. Размениха си любезности и тогава Уолас каза:

— Обаждам ти се заради Бети Лу Тафт.

Последва кратко мълчание.

— Да?

— Тук като че ли изникнаха около нея някои проблеми, Джим. Приехме я с чудесните ти препоръки.

— Точно така.

— Всъщност пред мен е характеристиката й, написана от теб. В нея твърдиш, че била една от най-блестящите студентки, които някога си имал.