Сидни Шелдън - Лекарки

В обедната почивка тя каза на Пейдж:

— Преглеждала ли си много мъже с венерически болести?

Пейдж се замисли за момент.

— Миналата седмица един. Санитар.

„Ще трябва да предприема нещо“, помисли си Кет.

Сестра Спенсър възнамеряваше да се отърве от д-р Хънтър, като направи живота й толкова неприятен, че да бъде принудена да напусне, но не бе взела под внимание колко отдадена бе Кет на професията си и колко способна бе тя. Лека-полека Кет печелеше на своя страна хората, с които работеше. Имаше природна дарба, която впечатляваше и колегите, и пациентите й. Истинската й победа обаче дойде след онова, което се разчу из болницата като номера със свинската кръв.

Една сутрин Кет минаваше на визитация с един старши стажант-лекар на име Дъндас. Стояха до леглото на пациент, който беше в безсъзнание.

— Мистър Леви е претърпял автомобилна катастрофа — съобщи Дъндас на по-младите стажант-лекари. — Изгубил е много кръв и се нуждае от незабавно кръвопреливане. В момента в болницата не достига кръв. Този човек има близки, но те отказват да дадат кръв за преливане. Направо да побеснееш.

— Къде е семейството му? — попита Кет.

— В чакалнята за посетители — каза д-р Дъндас.

— Имаш ли нещо против да поговоря с тях? — предложи Кет.

— Няма да помогне. Вече опитах. Те са решили твърдо.

Когато визитацията свърши, Кет отиде в чакалнята. Съпругата, големият син и дъщерята на пациента бяха там. Синът носеше плътно прилепващата черна шапчица на правоверен евреин и ритуалния молитвен шал.

— Мисис Леви? — обърна се Кет към жената.

Тя се изправи.

— Как е съпругът ми? Ще го оперират ли?

— Да — отвърна Кет.

— Само не ни карайте да даваме кръв. Твърде е опасно сега с този СПИН и какво ли още не.

— Мисис Леви — каза Кет, — не можете да се заразите със СПИН, като давате кръв. Не е въз…

— Не ме убеждавайте! Аз чета вестници. Знам за какво говоря.

Кет я изгледа.

— Виждам. Е добре, мисис Леви. В болницата в момента не достига кръв, но ние решихме проблема.

— Чудесно.

— Ще прелеем на съпруга ви свинска кръв.

Майката и синът бяха шокирани.

— Какво?

— Свинска кръв — повтори Кет бодро. — Сигурно няма да му навреди.

Тя понечи да си тръгне.

— Чакайте малко! — извика мисис Леви.

— Да? — спря се Кет.

— Аз, мм… дайте ни минутка, моля ви.

— Разбира се.

След четвърт час Кет отиде при д-р Дъндас.

— Няма какво да се притесняваш повече за семейството на мистър Леви. Те всички с удоволствие ще дарят кръв.

Историята веднага се разчу из болницата. Лекарите и сестрите, които досега не обръщаха внимание на Кет, си поставиха за цел да разменят с нея по няколко думи.

След ден-два Кет влезе в частната стая на Том Ленард — пациент е язва. Той си похапваше обилен обяд, донесен от близкия магазин за деликатеси.

Кет се доближи до леглото му.

— Какво правите?

Той я погледна и се усмихна.

— Обядвам като хората, за разнообразие. Искате ли да хапнете с мен? Има достатъчно.

Кет позвъни да дойде сестрата.

— Да, докторе?

— Изнесете оттук тази храна. Мистър Ленард е на строга болнична диета. Не сте ли видели картона му?

— Да, но той настояваше…

— Махнете я, моля ви.

— Хей! Чакайте малко! — запротестира Ленард. — Не мога да ям болничните буламачи!

— Ще ги ядете, ако искате да се отървете от язвата си. — Кет погледна сестрата. — Изнесете подноса.

След тридесет минути я привикаха в кабинета на административния директор.

— Искали сте да ме видите, доктор Уолас?

— Да, седнете. Том Ленард е един от вашите пациенти, нали?

— Точно така. Днес го заварих да обядва със запечен сандвич с пастърма и туршия и картофена салата с много подправки и…

— И му взехте храната.

— Разбира се.

Уолас се наведе напред.

— Докторе, може би не знаете, че Том Ленард е в надзорния съвет на болницата. Държим да бъде доволен. Разбирате ли какво искам да кажа?

Кет го погледна и отвърна упорито:

— Не, сър.

Той премигна.

— Какво?

— Струва ми се, че за да бъде доволен, Том Ленард трябва да оздравее. Няма да се излекува, ако тормози така стомаха си.

Бенджамин Уолас се насили да се усмихне.

— Защо не оставим той да вземе решение?

Кет стана.

— Защото аз съм неговият лекар. Има ли нещо друго?

— Аз… мм… не. Това е всичко.

Кет излезе от кабинета.

Бенджамин Уолас остана като халосан. „Жени лекарки!“

Кет беше дежурна, когато й се обадиха.

— Доктор Хънтър, мисля, че ще е добре да дойдете в стая 320.