Сидни Шелдън - Лекарки

— Абсолютно вярно.

— И че ще бъде гордост за медицинската професия.

— Да.

— Имал ли си някакви съмнения относно…?

— Никакви — отвърна д-р Пеарсън твърдо. — Никакви. Може би е малко нервна. Но ако й дадете възможност, сигурен съм, че ще се справи.

— Е, ценя мнението ти. С положителност ще й предоставим всички възможности. Благодаря ти.

— Няма защо. — И той затвори.

Джим Пеарсън седеше и се мразеше за стореното. „Но съпругата и децата ми са над всичко.“

Хъни Тафт имаше нещастието да се роди в семейство на натегачи. Красивият й баща бе основател и президент на голяма компютърна компания в Мемфис, Тенеси, хубавичката й майка бе учен генетик, а двете по-големи сестри близначки на Хъни бяха също толкова привлекателни, умни и амбициозни като родителите си. Семейство Тафт бе едно от най-видните в Мемфис.

Хъни се появи в недотам удобно време, когато сестрите й бяха шестгодишни.

— Хъни беше малкото ни произшествие — разказваше майка й на приятелките си. — Аз исках аборт, но Фред беше против. Сега съжалява.

Докато сестрите на Хъни бяха страхотни, тя беше невзрачна. Докато те бяха блестящи, тя беше посредствена. Сестрите й проговориха на девет месеца. Хъни не отронваше дума почти до двегодишна възраст.

— Наричаме я „чучелото“ — смееше се баща й. — Хъни е грозното пате на семейство Тафт. Само дето не вярвам, че ще се превърне в лебед.

Не че Хъни беше грозна, но не беше и хубава. Беше най-обикновена, със слабо опънато лице, права руса коса и незавидна фигура. Хъни обаче притежаваше невероятно благ и слънчев характер — качество, което не се ценеше особено в семейство на конкурентоспособни натегачи.

Открай време, откакто се помнеше, най-голямото желание на Хъни бе да угоди на родителите и сестрите си и да ги накара да я обичат. Усилията й бяха напразни. Родителите й бяха ангажирани с кариерите си, сестрите й бяха заети да печелят конкурси за красота и стипендии. В допълнение на всички нещастия на Хъни тя бе извънредно срамежлива. Съзнателно или не, семейството й бе насадило у нея дълбоко чувство за непълноценност.

В гимназията Хъни бе известна като „Невзрачницата“. Ходеше на училищните танцови забави и тържества сама и се усмихваше, и се стараеше да не показва колко е нещастна, защото не искаше да разваля ничие настроение. Гледаше как сестрите й идваха да ги вземат от дома най-известните момчета в училище, а после се оттегляше в своята пуста стая да си пише домашните.

И да се опитва да не заплаче.

В края на седмицата и по време на летните ваканции Хъни припечелваше джобни пари като детегледачка. Обичаше да се грижи за децата и те я обожаваха.

Когато не се занимаваше с това, обикаляше да разглежда Мемфис сама. Посети „Грейсланд“, където бе живял Елвис Пресли, разхождаше се по Бийл Стрийт, откъдето бе тръгнал блусът. Скиташе из музея „Пинк Палас“ и Планетариума с ревящия, тежко стъпващ динозавър. Ходеше и в аквариума.

И винаги сама.

Не съзнаваше, че животът й бе на път драстично да се промени.

Хъни знаеше, че много от съученичките й имаха любовни връзки. Те неспирно обсъждаха това в училище.

— Спала ли си с Рики? Той е най-добрият!…

— Джо е спец по оргазмите…

— Снощи излязох с Томи. Изтощена съм. Какво животно! Тази вечер пак ще се срещнем…

Хъни стоеше и слушаше разговорите им и се изпълваше със сладко-горчива завист и чувството, че никога няма да узнае какво е това секс. „Кому ли съм нужна?“, мислеше си тя.

Една петъчна вечер в училището имаше танцова забава. Хъни не смяташе да ходи, но баща й каза:

— Знаеш ли, тревожа се. От сестрите ти чувам, че все подпираш стените и че не искаш да отидеш на забавата, защото нямаш кавалер.

Хъни се изчерви.

— Това не е вярно — рече тя. — Имам си кавалер и ще ходя.

„Само да не ме попита кой е“, молеше се тя. Той не я попита.

И Хъни се намери на забавата да седи в обичайния си ъгъл и да гледа как другите танцуват и страхотно се забавляват.

И тогава се случи чудото.

Роджър Мертън — капитанът на футболния отбор и най-известното момче в училище, се караше на дансинга с гаджето си. Беше пил.

— Ти си едно калпаво и егоистично копеле! — каза му тя.

— А пък ти си тъпа кучка!

— Ходи се чукай бе.

— Няма защо да се чукам, Сали. Винаги мога да чукам някоя друга. Която си поискам.

— Хайде де! — И тя разгневена напусна дансинга.

Без да иска, Хъни чу разговора им.

Мертън срещна погледа й.

— Какво, по дяволите, зяпаш? — Той заваляше думите.