Сидни Шелдън - Лекарки

Бенджамин Уолас седеше зад писалището си. Вдигна очи, когато Пейдж влезе.

— Добър ден, доктор Тейлър.

— Добър ден. Уолас се изкашля.

— Е! Още от първия ден сте направили силно впечатление.

Пейдж го погледна озадачена.

— Аз… не ви разбирам.

— Чух, че сте имали малък проблем в лекарската съблекалня тази сутрин.

— О! — „Ето какво било!“

Уолас й се усмихна.

— Предполагам, че ще трябва да уредя нещо за вас и другите момичета.

— Ние… — „Ние не сме момичета“, понечи да каже Пейдж, но се въздържа. — Ще сме ви признателни за това.

— Междувременно, ако не искате да се преобличате при сестрите…

— Аз не съм сестра — прекъсна го Пейдж твърдо. — Аз съм лекарка.

— Разбира се, разбира се. Е, ще измислим някакво помещение за вас, докторе.

— Благодаря ви.

Той връчи на Пейдж лист хартия.

— Това е графикът ви. Следващите двадесет и четири часа сте дежурна, от шест нататък. — Д-р Уолас погледна часовника си. — Започвате след тридесет минути.

Пейдж се вторачи в него. Денят й бе започнал в пет и половина сутринта.

— Двадесет и четири часа?

— Всъщност тридесет и шест. Защото сутрин сте пак на визитация.

„Тридесет и шест часа! Чудя се дали ще се справя.“ Скоро щеше да разбере.

Пейдж отиде да потърси Кет и Хъни.

— Ще трябва да забравя за вечерята и киното — рече тя. — Дежурна съм цели тридесет и шест часа.

Кет кимна.

— И ние току-що научихме неприятни новини. Аз съм дежурна утре, а пък Хъни в сряда.

— Няма да е толкова зле — каза Пейдж бодро. — Разбрах, че има стая, където могат да спят дежурните лекари. Току-виж, ми хареса.

Грешеше.

Един санитар поведе Пейдж по дългия коридор.

— Разбрах от доктор Уолас, че ще дежуря тридесет и шест часа — подхвърли тя. — Всичките ли стажанти дават такива дежурства?

— Само първите три години — увери я санитарят.

„Страхотно!“

— Ще имате обаче достатъчно възможност да си починете, докторе.

— Така ли?

— Ето. Това е стаята на дежурния лекар. — Той отвори вратата и Пейдж влезе. Помещението приличаше на монашеска килия в обеднял манастир. Вътре нямаше нищо освен една кушетка с изтърбушен матрак, напукан умивалник и шкафче с телефонен апарат. — Можете да спите тук между повикванията.

— Благодаря.

Повикванията започнаха още докато Пейдж беше в кафенето и се канеше да хапне.

— Доктор Тейлър… в Трето отделение за бърза помощ… доктор Тейлър… в Трето отделение за бърза помощ.

— Постъпи пациент със счупено ребро…

— Мистър Хенигън се оплаква от болки в гърдите…

— Пациентът от втора палата има главоболие. Да му дадем ли ацетаминофен?…

В полунощ Пейдж едва бе склопила очи, и телефонът я събуди.

— Елате веднага в Първо отделение за бърза помощ.

Този път бе рана от нож и докато Пейдж я обработи, стана един и половина сутринта. В два и петнадесет отново я извикаха.

— Доктор Тейлър… Второ отделение за бърза помощ. Веднага.

— Добре — с мъка изрече Пейдж, смазана от умора.

„Какво казваше оня, че значело? Ставай, трътко, атакувай трудностите.“ Тя се насили да стане и тръгна по коридора към отделението за бърза помощ. Бяха докарали мъж със счупен крак. Той крещеше от болка.

— Направете рентгенова снимка — нареди Пейдж. — И му дайте демерол, петдесет милиграма. — Тя сложи ръка върху ръката на пациента. — Сега ще мине. Опитайте да се отпуснете.

По високоговорителя бездушен металически глас изричаше:

— Доктор Тейлър… в Трета палата. Веднага.

Пейдж погледна стенещия човек, не желаейки да го остави.

Високоговорителят се обади неумолим.

— Доктор Тейлър… в Трета палата. Веднага.

— Идвам — промърмори тя.

Забързано излезе и се отправи по коридора към Трета палата. Един пациент беше повърнал, задавил се и се задушаваше.

— Не може да диша — каза сестрата.

— Вкарайте му смукач — отсече Пейдж.

И докато наблюдаваше как пациентът си поема въздух, отново чу високоговорителя.

— Доктор Тейлър… в Четвърта палата. В Четвърта палата.

Пейдж разтърси глава и хукна към Четвърта палата, където пациент пищеше от коремни спазми. Тя бързо опипа стомаха.

— Може да има дисфункция на червата. Прегледайте го с ултразвук — каза Пейдж.

Когато се върна при човека със счупения крак, обезболяващото вече бе подействало. Тя накара да го преместят в операционната и намести крака. Тъкмо привършваше, и пак — поредното повикване.

— Доктор Тейлър, елате във Второ отделение за бърза помощ. Веднага.