Габриел Шевалие - Клошмерл

— Струва ми се, господин Пиешу, че нашето население закостенява. Трябва да се направи нещо, за да съживим тези хора.

— Ами че какво, драги ми Тафардел?

— Все още се колебая. Но съм си наумил две-три реформи…

Пиешу го прекъсна с приятелско благоразположение, но все пак много решително:

— Драги ми Тафардел, свърши се с реформите! За нас е свършено с това! Борили сме се, когато ни е било времето, други ще се борят след нас. Трябва да се даде време на хората да смелят напредъка. В съществуващия порядък, който далеч не е съвършен, има все пак хубави неща. Преди да се събори нещо, трябва да се размисли…

С широко кръгово движение сенаторът му посочи околните ридове, с които слънцето топло се сбогуваше.

— Погледнете — каза той важно — какъв пример ни дава природата. Колко спокойни са нейните вечери след дневната жега. Ето ни и нас във вечерта на нашия живот, драги ми приятелю. Нека си останем в мир, да не разваляме залеза на едно добре изпълнено съществувание.

— При все това, господин Пиешу… — понечи да възрази Тафардел.

Пиешу не го остави да довърши.

— Да, виждам все пак една реформа…

Той улови своя довереник за реверите на сакото му, там където орденът „Академични палми“ се очертаваше като широко виолетово петно.

— От тази лентичка — каза той хитро — ще направим една розетка. Какво мислите за моята реформа?

— О, господин Пиешу!… — прошепна Тафардел, почти треперещ.

След това погледът на учителя се спря машинално върху червената лентичка, с която беше украсена бутониерата на сенатора. Той улови този поглед.

— А! Кой знае? — каза Пиешу.

© 1952 Габриел Шевалие

© 1967 Георги Хр. Куфов, превод от френски

Gabriel Chevallier

Clochemerle, 1952

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране и разпознаване: Сашо

Пловдив, „Христо Г. Данов“, 1967

Gabriel Chevallier

Clochemerle

Le quadrige d’Apollon

Presses universitaires de France

108, Boulevard Saint-Germain, Paris, 1952

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/24]

Последна редакция: 2006-08-05 17:58:05