Габриел Шевалие - Клошмерл

— По дяволите в края на краищата! — рече вълнуващата Дади, след като се съвзе от смущението си. — Ще си намеря някой друг!

Искаше да каже, че ще се погрижи за заместник на господин Мюшкоан от финансови съображения. Раул Жиродо й заяви, че единственият заместник на този господин ще бъде самият той. И като взе в обятията си хубавата си любовница, той й обясни, че баща му, един нотариус циция, разполага с огромни средства, нещо, което представляваше солидна гаранция за сключването на заеми. Дади извика, смеейки се: „Ще бъде много забавно!“ Забавно — за нея това означаваше, че работата се сливаше с удоволствието. В своята авантюристична кариера такъв идеален синхронизъм почти не й се бе представял. Но ето че този път й се представи, тъй като Раул Жиродо, на деветнайсет години и нещо, започна да издържа тази красива жена, която ярко блестеше сред леконравния женски свят в Лион.

Шест месеца по-късно един безчувствен лихвар предприе пътуване чак до Клошмерл, за да поиска от Иасент Жиродо сумата от петдесет хиляди франка, дадени в заем на сина му, както удостоверяваха за това разписките, подписани от Раул. В първия миг нотариусът понечи да изхвърли навън този безскрупулен човек, но лихварят подметна своевременно, че „малкият млад човек може да бъде окошарен“. Нотариушата, която пристигна тъкмо в този миг, чу това и се просна с целия си ръст на пода в несвяст. Нотариусът плати, вайкайки се като Арпагон [Главен герой в комедията „Скъперникът“ от Молиер. Б. пр.]. А на другия ден довтаса в Лион и завари виновника в компания с неговата курва.

Той ги потърси и ги намери, естествено, заедно, защото те не се разделяха. Настанили се на същата седалка в една голяма кафе-сладкарница, те представляваха една от онези двойки, които предизвикват завист, изцяло заети с взаимното си обожание, и чиито тела, изкъпани, напарфюмирани и постоянно обновявани, са най-голямото им развлечение. Те се усмихваха един на друг като спокойни съучастници, дразнеха се, скарваха се, сърдеха се, помиряваха се, целуваха се, без ни най-малко да се стесняват пред сто души, гледайки на света като на нищожна величина, защото бяха щастливи, очаровани един от друг. Не изглеждаха да се отегчават, тъй като разполагаха с неизчерпаемия запас от незначителни глупости, които представляваха основата на разговорите на младите влюбени, за които думите и общественият живот са само прекъсвания на удоволствието, а удоволствието единствено е важно. Раул Жиродо проявяваше такава непринуденост в маниерите, че би могъл да накара баща си да се гордее с него. Ала нотариусът, засегнат жестоко с цели петдесет хиляди франка, изпитваше към сина си онова изпълнено с ненавист озлобение, което чувствува към нападателя си някой намушкан с кама човек. Той се вгледа в особата, в прелъстителката — трябваше да признае, че е очарователна и избрана, би казал човек, от сина по вкуса на бащата. „Докато аз се лишавам! — помисли Жиродо. — Но това няма да продължи така…“ И все пак тази жена му напомняше нещо. Изведнъж той я позна, спомни си всичко… И пребледня. Вътре в него започна мъчителна борба между справедливия му гняв и лицемерието му, опора на една почтеност, която той считаше за най-голямото благо в нравствен смисъл.

Кариерата дори на едно такова хубаво и неглупаво момиче, какъвто беше случаят с Дади, е все пак трудна и зависима от много случайности. Преди да се приобщи към тази аристокрация на куртизанките, които наричаме държанки, Дади като начинаеща преживя черни дни. Мъкнеше се нощем в центъра на Лион като малка гладна и плаха скитница, която не всякога успяваше да продаде тялото си. При това тялото й беше хубаво, без никакъв недостатък. Но известността на едно тяло, както и известността на един талант, се разпространява бавно. Имаше един период, когато се спеше с Дади за петдесет франка. Няколкостотин души спаха с нея на тази цена, както биха спали с всяка друга, и на никой и през ум не му мина да се похвали с това. По-късно някой откри достойнствата на Дади. И тогава стана много трудно да се спи с нея и всички искаха да сторят това на каквато и да е цена. Тя има прозорливостта да разбере тогава, че от сега нататък ще трябва да раздава благоволението си с крайна пестеливост, условие, което тя наричаше, кой знае защо, „преструвките на кокошките от висшето“. Оттогава някакво снобистко течение се насочи към Дади. Едрата индустрия започна да си я оспорва и няколко фалита на търговски фирми бяха обявени в нейна чест. Славата й на опасна жена покачи цената й на върха на най-високата тарифа.