Габриел Шевалие - Клошмерл

Изненадващо е, че бе приела услугите на Раул Жиродо, чиито средства бяха скромни и немного сигурни. Но в случая имаше увлечение, а освен това Дади си позволяваше една прищявка. После мисълта за женитба, толкова силна у всяка жена, каквото и положение да заема, отново изигра своята роля в плановете й. След като знаеше добре сексуалната привързаност на Раул към нея, тази мисъл не й се струваше толкова невероятна. Но съществуваше една друга пречка, която Дади не подозираше, пречка, която караше Жиродо-баща да бледнее в един ъгъл на кафе-сладкарницата, от където наблюдаваше, без те да го виждат, сина си и любовницата му.

През времето на своята неизвестност Дади бе станала няколко пъти предмет на „тайни милостини“ от страна на нотариуса — ето това беше ужасната действителност, която току-що се беше разкрила пред него. Известно е, че тайните милостини имаха в отплата някои съвсем интимни услуги, а нотариусът предявяваше в това отношение такива специални изисквания, че смяташе за недопустимо синът му да узнае някога за тях. Можем да си представим объркването на бащата, у когото заплахата от тези срамни разкрития възпираше избухването на справедливото му възмущение. Скрит зад една от колоните на заведението, той обмисляше най-различни начини, за да откъсне сина си от властта на тази жена, чиито средства за въздействие, както сам знаеше това, бяха много силни, силни и разяждащи. Тъй като някога беше изпитал техния могъщ ефект върху уталожените си вече чувства, той беше в състояние да прецени какъв би бил ефектът им върху лесно възпламенимите чувства на един млад човек. Към това се примесваше някаква смътна ревност, която, прибавена към загубата на петдесетте хиляди франка, измъчваше ужасно горкия човек. Най-сетне той чувствуваше как неговото достойнство биваше въвлечено в тази работа и ставаше играчка на съдбата.

Раул и Дади станаха изведнъж и хвърлиха поглед към хората в залата. Младият човек забеляза баща си, а дамата му позна в това дребно човече бивш свой клиент тъкмо когато Раул, сочейки й Жиродо, й каза: „Ето го моя старик! Трябва да поговоря с него. Чупи се!“

Понятно е, че в случая Жиродо беше пленник на неизповедимите тайни, които младата жена знаеше, и че страхът да не проговори възпря нотариуса от действия, и че Дади, още щом откри този страх — а това стана много скоро, — се почувствува господарка на положението и подтикна Раул към луди разходи, огромни заеми и арогантни бунтове.

За Жиродо това беше жестока Голгота. За две години трябваше да изплати двеста и петдесет хиляди франка дългове, направени от Раул, без да се смятат сумите, които този окаяник измъкваше от майка си. На нотариуса му се случи веднъж да срещне на една лионска улица Дади и тази отвратителна развратница, която тровеше живота му, тази наемна довереница на неговите пороци, се осмели да му се усмихне. Срамът и мъката подкопаха Жиродо. Животът му изтичаше през открехнатата врата на касата му, откъдето излизаха парите, които му изтръгваше тази лионска Месалина [Първата жена на римския император Клавдий I, известна с развратния си живот. Убита през 48 г. от и. е. — Б. пр.]. През последните месеци като че ли кръвта му влачеше меден окис из жилите му — до такава степен тенът му бе придобил оттенъка на стар бронз, изложен на атмосферните влияния. Жиродо умря на петдесет и шест години, изпълнен с толкова огорчение, че вече на прага на вечността той се сбогува със света, като промърмори: „Тази мръсница ме изсмука!“ — съвсем неясен израз, който бе сметнат за бълнуване. После нотариусът изпадна в кома [Сънно състояние, физическа депресия, близка до смъртта, вследствие болест или тежка рана. — Б. пр.].

След като плячката от нотариуса бе поделена, семейството му продаде кантората му и напусна Клошмерл. Станал изведнъж милионер, Дени Помие нае голям апартамент в Париж, почна да приема много хора, да пише много по-малко и си създаде много хубаво име в литературата.

След няколко години, прекарани в любовен безпорядък, Дади, прехвърлила вече тридесетте, погледна сериозно на нещата и се омъжи за Раул. Станала веднъж законна, постепенно тя се промени, премина в лагера на почтените жени, където блести на първо място с непримиримостта си, като критикува строго тоалетите, клюките и нравите. Скоро ще стане дама-покровителка и вече ограничава разходите на мъжа си. Раул Жиродо е принуден да търси другаде развлечения. Току-що си е намерил любовница, друга блондинка, млада, свежа пълна, каквато беше Дади на деветнайсет години. А самата Дади, затлъстяла и променена, му прави сега бурни сцени. През време на разправиите понякога тя му казва: