Габриел Зевин - Книжарничка на острова

Роалд Дал, 1953 г.

Жена убива съпруга си със замразен агнешки бут, после се отървава от оръжието на убийството, като нагостява с него разследващите полицаи. Доста услужливо оръжие, от гледна точка на Дал, макар Ламбиаз да не е толкова убеден, че опитна домакиня наистина ще сготви агнешки бут по описания от автора начин – т е. без да го размрази, овкуси или накисне в марината. Няма ли да бъде резултатът абсолютно непригоден за ядене? Работата ми не е свързана с готвене... или с престъпления, но ако поставиш под съмнение този детайл, цялата история започва да се разплита. Въпреки това възражение разказът е от любимите ми заради едно момиче, което познавам и което някога харесваше "Джеймс и гигантската праскова" [3] "Джеймс и гигантската праскова" – популярен детски роман от Роалд Дал, изд. "Ентусиаст", 2011 г. – Б. Пр. .

Ей Джей Ф.

На ферибота от Хаянис [4] Хаянис – най-голямото от седемте селища в община Барнстъбъл, на полуостров Кейп Код в щата Масачузетс, САЩ. Намира се на Атлантическия океан. Хаянис често е наричан "Столицата на Кейп Код". – Б. Пр. до Алис Айлънд Амелия Ломан лакираше ноктите си с жълт лак и докато го чакаше да изсъхне, преглеждаше бележките на предшественика си.

"Книжарница "Айлънд Букс"; приблизително 350000 долара оборот годишно, по-голямата част от продажбите са през летните месеци от туристи, идващи през почивните дни, пишеше Харви Роудс. Сто и осемдесет квадратни метра търговска площ. Единствен постоянен служител на пълно работно време е собственикът. Секция за малки деца. Незначително присъствие в интернет пространството. Слаба популярност сред местната общност. Ориентация предимно към художествената литература, което е добре за нас, но вкусът на Фикри е доста особен и без Ник едва ли ще може да се разчита на сериозни предварителни продажби. За негово щастие това е единствената книжарница на острова."

Амелия се прозя – все още имаше лек махмурлук – и се запита дали толкова претенциозна малка книжарница си заслужава дългото пътуване. Докато лакът ѝ изсъхна обаче, неуморната ѝ ведра природа взе отново връх. Разбира се, че си заслужава! Нейната специалност бяха малките претенциозни книжарници и особената порода хора, които ги притежаваха. Талантите ѝ включваха и едновременното изпълнение на различни задачи, избирането на подходящото вино за вечеря (и развилото се като последствие от това умение да обгрижва прекалилите с пиенето приятели), градинарството, броденето из непознати места и други загубени каузи.

На слизане от ферибота телефонът ѝ звънна. Не разпозна номера – никой от приятелите ѝ вече не използваше телефона си като телефон. Беше доволна от възможността да се разсее, а и не искаше да бъде от хората, които смятат, че добрите новини идват само от обаждания, които очакват, и то от познати. Търсеше я Бойд Фланаган, третата ѝ уговорена по интернет среща, оказала се пълен провал – преди около шест месеца я бе завел на цирк.

– Опитах се да ти пратя съобщение преди няколко седмици – каза той. – Получи ли го?

Тя му обясни, че наскоро си е сменила работата и е имала проблеми с телефона си.

– Освен това преосмислих цялата идея за интернет срещите. Не съм сигурна, че това е за мен.

Бойд явно не чу последната част.

– Искаш ли да излезем отново заедно? – попита той.

Re: срещата им. За известно време представлението в цирка бе помогнало да не се вторачват във факта, че двамата нямат нищо общо. Но в края на последвалата вечеря великата истина за тяхната несъвместимост бе излязла наяве. Може би трябваше да стане очевидна от невъзможността да стигнат до съгласие какъв аперитив да изберат или от признанието му по време на основното ястие, че не харесва "старите неща" – антиките, къщите, кучетата, хората. Все пак Амелия не си позволи да стигне до категорично мнение преди десерта, когато го попита коя книга е оказала най-голямо влияние върху живота му, и той отвърна: "Принципите на счетоводството", част II".