Габриел Зевин: Книжарничка на острова

Беше по средата на описанието на "Късно разцъфване", когато Ей Джей отпусна глава на бюрото си.

– Нещо не е наред ли? – попита Амелия.

– Това не е за мен – каза Ей Джей.

– Просто пробвайте с първата глава – побутна тя към него предварителното копие на книжката. – Знам, че темата може да звучи прекалено сантиментално, но когато видите как е напи...

Той я прекъсна:

– Това не е за мен.

– Добре, тогава ще ви разкажа за нещо друго.

Ей Джей си пое дълбоко дъх.

– Струвате ми се достатъчно приятна млада дама, но вашият предшественик... Работата е там, че Харви познаваше вкусовете ми. Всъщност той имаше същия вкус като моя.

Амелия остави книгата на бюрото.

– Бих искала да имам възможността и аз да ги опозная – каза тя, чувствайки се донякъде като героиня от порнофилм.

Той измърмори нещо приглушено. Стори ѝ се, че чу "Какъв е смисълът?", но не беше сигурна.

Амелия затвори каталога на "Птеродактил".

– Мистър Фикри, моля ви, кажете ми какво харесвате.

– Харесвам – повтори той някак разсеяно. – А защо да не ви кажа какво не харесвам? Не харесвам постмодернизма, постапокалиптичните сценарии, post mortem [10] От лат. ез. – след смъртта. – Б. Пр. разказвачи или магическия реализъм.

Рядко се поддавам на уж оригинални постановки в книгите, многопластови начала, картини там, където не би трябвало да ги има – общо взето, всякакви литературни номера. Намирам художествената литература за Холокоста или за която и да е друга световна трагедия за проява на лош вкус – само документалистика по темата, моля. Не харесвам миш-маш жанровете а ла детективски романи или литературни измишльотини. Литературата трябва да бъде литература, жанрът трябва да си е жанр, а смесицата на видовете рядко постига удовлетворителен ефект. Не харесвам детските книги, особено онези със сираци, и предпочитам да не задръствам рафтовете си с ърбън фентъзи. Не харесвам нищо над 400 страници и нищо под 150. Отвратен съм от книги на телевизионни звезди, написани от автори призраци, от книги със снимчици на знаменитости, от спортни мемоари, книги, съпътстващи филми, и такива, отнасящи се за популярни личности, и – предполагам, че тук няма да коментирате нищо – романи за вампири. Рядко поръчвам дебюти, чиклит, поезия или преводна литература. Бих предпочел да не зареждам и поредици, но нуждите на джоба ми ме принуждават да го правя. В случая не е необходимо да ми разказвате за "следващата голяма поредица", преди да се е изкачила до челото в списъка с бестселъри на "Ню Йорк Таймс" Но най-вече, мис Ломан, намирам жалките литературни мемоари на дребни стари мъже, чиито стари жени са умрели от рак, за абсолютно непоносими. Независимо колко добре са написани според търговския представител на издателството. Независимо колко екземпляра ще ми обещаете, че ще продам в Деня на майката.

Амелия се изчерви, въпреки че бе по-скоро ядосана, отколкото засегната. Беше съгласна с някои от казаните от Ей Джей неща, но маниерът му бе ненужно обиден. "Птеродактил Прес" и без това не продаваше и половината от тези заглавия. Вгледа се в мъжа пред себе си. Беше по-възрастен от нея, но не много, не повече от десет години. Беше прекалено млад, за да харесва толкова малко неща.

– Какво харесвате? – попита пак тя.

– Всичко останало – отвърна той. – Признавам и известна слабост, от време на време, към сборниците с къси разкази. Клиентите обаче изобщо не ги купуват.

В списъка на Амелия имаше само един сборник с разкази, дебют. Не го бе изчела целия и времето, с което разполагаше, подсказваше, че едва ли ще го довърши някога, но бе харесала първия разказ. Шестокласници от Америка и шестокласници от Индия участват в международна литературна програма. Разказът се водеше от името на момче с индийски произход, което постоянно подвеждаше съучениците си с погрешна информация за индийската култура. Амелия се прокашля, защото гърлото ѝ бе още пресъхнало.

– "Годината, в която Бомбай стана Мумбай". Мисля, че това специално ще ви хар...

– Не – отсече той.

– Още не съм ви казала за какво става дума.

– Просто не.

– Но защо?

– Ако бъдете честна със себе си, ще признаете, че ми казвате това, защото съм отчасти индиец и смятате, че ще проявя специален интерес към темата. Прав ли съм?

Амелия си представи как разбива античния компютър върху главата му.

– Казвам ви го, защото споделихте, че харесвате разкази! И това е единственият сборник в каталога ми. И за ваше сведение... – тук тя излъга – този сборник е просто великолепен, от първия до последния разказ. Въпреки че е дебют. И знаете ли какво? – изправи се Амелия. Виеше ѝ се свят. Може би бе прекалила с пиенето? Главата ѝ бумтеше бясно, сърцето ѝ също. – Харесвам дебюти. Харесва ми да откривам нещо ново. Това е част от причините, поради които се занимавам с тази работа. И, и... Искате ли мнението ми?