Габриел Зевин - Книжарничка на острова

– Не съвсем – каза той. – На колко години сте, двайсет и пет?

– Мистър Фикри, имате прекрасна книжарница, но ако продължавате така... така... по този начин... – като малките деца и тя, когато бе притеснена, повтаряше думите си, – ако продължавате с това закостеняло мислене, скоро изобщо няма да има "Айлънд Букс".

Стовари "Късно разцъфване" заедно със зимния каталог на бюрото му. На излизане в коридора се спъна в разпилените по пода книги.

Следващият ферибот отплаваше чак след час, затова Амелия се разходи из градчето. Пред клона на "Банк ъф Америка" бе издигната паметна бронзова плоча в чест на Херман Мелвил, прекарал лятото тук, още когато сградата е била хотел "Алис". Градчето бе приятно място, но Амелия не мислеше, че скоро ще има причина да се върне.

Написа есемес на шефа си в Ню Йорк.

Май няма да имаме поръчки от Алис Айлънд: -(

Той ѝ отвърна: Не се тормози . Клиентът е дребен, а и поръчките оттам са най-вече през лятото, когато идват туристите. Собственикът на книжарницата е странен, но и Харви продаваше по-добре пролетно-летния каталог. И с теб ще стане така.

В шест часа Ей Джей каза на Моли Клок да си тръгва.

– Как е новият сборник на Мънро? – попита той.

Тя изпъшка.

– Защо всички днес ме питат това?

Имаше предвид само Амелия, но Моли обичаше да говори с обобщения.

– Предполагам, защото го четеш.

Тя изпуфтя отново.

– Добре. Хората са... не знам, прекалено много хора понякога.

– Мисля, че това е голяма част от философията и на самата Мънро.

– Не знам. Предпочитам старите автори. Ще се видим в понеделник.

Нещо трябва да се направи с Моли, помисли си Ей Джей, докато обръщаше табелата със знака "ЗАТВОРЕНО" към улицата. Независимо че обичаше да чете, тя бе ужасен продавач. Работеше обаче само по няколко часа, не крадеше, пък и бе много досадно тепърва да се обучава нов човек. Ник я бе наела, значи бе видяла нещо в нацупената мис Клок. Може би следващото лято Ей Джей щеше да събере сили да я уволни.

Изрита останалите клиенти навън – най-неприятни му бяха младежите от групичката, учещи органична химия, които не бяха купили нищо, но висяха в секцията със списанията от четири часа; освен това бе почти убеден, че един от тях бе запушил тоалетната. После се захвана с касовите бележки, задача, която бе точно толкова потискаща, колкото и звучеше. Най-накрая се качи на горния етаж, в апартамента, в който живееше. Пъхна кутия с готово замразено виндалу [11] Виндалу – индийско ястие, произлизащо от южния щат Гоа. Терминът идва от португалското vinho de alho – чесново вино (моряците пренасяли в бъчви свинско месо, потопено в марината от вкиснало вино и чесън). Принципно се приготвя със свинско месо и доста пикантни подправки. – Б. Пр. в микровълновата.

Девет минути, според указанията на кутията. Докато стоеше пред фурната, се замисли за момичето от "Птеродактил". Приличаше на пътешественичка във времето, някъде от 90-те години на XX век, от Сиатъл, със своите галоши с десен на котвички и рокля на цветя, която сякаш бе взела от баба си, с пухкавия си бежов пуловер и дълга до раменете коса, подстригана като че ли от приятеля ѝ в кухнята на апартамента им под наем. Приятелка? Не, приятел, реши той. Подсети го за Къртни Лав, когато бе омъжена за Кърт Кобейн. Грубите, плътно свити розови устни казваха "Никой не може да ме нарани", но нежните сини очи ги опровергаваха: "Да, можеш и вероятно ще го направиш". И той бе накарал това голямо, пухкаво като глухарче момиче да се разплаче. Добра работа, Ей Джей.

Мирисът на виндалу ставаше по-силен, но имаше още седем минути и половина.

Нуждаеше се от някаква задача. Нещо физическо, но не напрягащо.

Слезе в мазето, за да нареже и подреди кашоните от книги. Нож, рязане. Смачкване. Слагане. Рязане. Смачкване. Слагане.

Ей Джей съжаляваше за държанието си с агентката. Някой трябваше да му каже по-рано, че Харви Роудс е умрял.

Рязане. Смачкване. Слагане.

Някой вероятно му бе съобщил. Той бегло преглеждаше имейлите си, никога не отговаряше на телефонните обаждания. Имало ли е погребение? Не че би отишъл. Едва бе познавал Харви Роудс. Очевидно.

Рязане. Смачкване. Слагане.

И все пак... Бе прекарал доста часове с този мъж през последните шест-седем години. Бяха говорили само за книги, но какво е по-лично в живота от книгите?

Рязане. Смачкване. Слагане.

А и колко рядко се случва да срещнеш човек, който има същите литературни вкусове като теб? Единственият спор между тях бе за Дейвид Фостър Уолъс [12] Дейвид Фостър Уолъс (David Foster Wallace, 1962-2008) – американски писател и преподавател, автор на "Безкрайна шега". – Б. Пр. .