Габриел Зевин: Книжарничка на острова

Затова сега каза много внимателно, че не, по-скоро не би искала да излязат заедно.

– Добре ли си? – попита накрая тя.

– Не се дръж снизходително с мен.

Амелия знаеше, че трябва да затвори, но не го направи. Част от нея искаше да чуе историята му. Какъв е смисълът от ужасните срещи, ако не можеш да разкажеш на приятелите си някоя забавна случка след това?

– Моля?

– Е, сигурно си забелязала, че не ти се обадих веднага, Амелия. Не го направих, защото срещнах друга, по-готина жена, но когато не се получи с нея, реших да ти дам втори шанс. Затова не си мисли, че си по-велика от мен. Имаш прилична усмивка, признавам, но зъбите ти са прекалено големи, както и задникът ти, а и вече не си на двайсет и пет години, макар да пиеш като такава. А и не забравяй, че на харизан кон зъбите не се гледат.

После харизаният кон се разплака.

– Съжалявам. Наистина съжалявам.

– Всичко е наред, Бойд.

– Какво ми има? Циркът беше забавен, нали? Не съм чак толкова лош.

– Беше страхотно. Циркът беше много оригинална идея.

– Но сигурно има причина, поради която не ме харесваш. Бъди честна с мен.

Амелия имаше купища причини да не го харесва, особено в този момент. Избра една.

– Помниш ли как ти казах, че работя в издателство, а ти отвърна, че не си падаш много по четенето?

– Значи си сноб – заключи той.

– За някои неща предполагам, че наистина съм. Виж, Бойд, на работа съм. Трябва да тръгвам – затвори телефона Амелия. Не беше суетна, а и определено не държеше на мнението на Бойд Фланаган. Пък и той всъщност не говореше на нея. Просто бе най-прясното му разочарование. Тя също имаше своите разочарования.

Беше на трийсет и една и мислеше, че досега трябваше да е срещнала някого.

И все пак...

Позитивната страна на Амелия вярваше, че е по-добре да си сам, отколкото с човек, който не споделя твоите интереси и ценности. (Така е, нали?)

Майка ѝ обичаше да казва, че романите са съсипали представите ѝ за истинските мъже. Това твърдение обиждаше Амелия, защото намекваше, че чете само книги с класически романтични герои. Не че имаше нещо против някой роман с романтичен персонаж от време на време, но вкусовете ѝ бяха много по-разнообразни от това. Нещо повече, обожаваше образа на Хъмбърт Хъмбърт [5] Героят разказвач от "Лолита", Вл. Набоков. – Б. Пр. , но определено не го желаеше за свой житейски партньор, гадже или дори случаен познат. Изпитваше същото към Холдън Колфийлд, мистър Рочестър и мистър Дарси [6] Холдън Колфийлд - героят на Селинджър от "Спасителят в ръжта"; мистър Рочестър – герой от "Джейн Еър", Шарлот Бронте; мистър Дарси – герой от "Гордост и предразсъдъци", Джейн Остин. – Б. Пр. .

Табелата на верандата на пурпурната къща във викториански стил бе доста изтрита и Амелия за малко да я подмине.

АЙЛЪНД БУКС

Предлага ексклузивно качествена литература в Алис Айлънд от 1999 г.

Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят [7] Перифраза на стихотворението на Джон Дън (1572-1631) "Никой човек не е остров". – Б. Пр. .

Вътре младо момиче седеше зад касата и четеше новия сборник с разкази на Алис Мънро [8] Алис Мънро ( Alice Ann Munro , 1931) – канадска писателка, майсторка на късия разказ. Носител на Нобеловата награда за 2013 г. – Б. Пр. .

– О, как е книгата? – попита Амелия. Обожаваше Мънро, но освен през отпуската си рядко имаше време да чете книги, които не бяха свързани с работата ѝ.

– Искат ни я в училище – отвърна момичето, сякаш това отговаряше на въпроса.

Амелия се представи като агент по продажбите от "Птеродактил Прес" и момичето, без дори да вдигне глава от страницата, посочи разсеяно зад себе си.

– Ей Джей е в офиса си.

Купчини от предварителни копия на книги, някои дори неподвързани, които издателите предоставят на книжарите и журналистите с рекламни цели, бяха струпани от двете страни на коридора и сякаш всеки момент щяха да се срутят. Амелия изпита познатото чувство на отчаяние. Голямата торба, метната на рамото ѝ, съдържаше някои бъдещи допълнения към купчините на Ей Джей и каталог, пълен със заглавия, които трябваше да представи и да се опита да продаде. Тя никога не лъжеше за книгите от списъка си. Обикновено намираше да каже нещо хубаво за всяка една или ако не успееше, нещо положително за корицата ѝ, а ако се провалеше и в това, за автора или за сайта на автора. И затова ми плащат големите пари, казваше си понякога сама на себе си. Печелеше по 37000 долара на година с вероятност и за бонуси, въпреки че никой с нейната работа не бе изкарвал бонус от много дълго време.