Габриел Зевин: Книжарничка на острова

Беше по времето, когато Уолъс се самоуби. Ей Джей намираше тона на надигналите се благоговейни възхвали по негов адрес за напълно непоносим. Човекът бе написал приличен роман (макар и прекалено дълъг и направен така, че да се харесва), няколко скромни, но проникновени есета и почти нищо друго [13] През 2012 г. излиза и романът "The Pale King" – сглобен от черновите, намерени след самоубийството на Уолъс. Романът е сред тройката финалисти за наградата "Пулицър" през същата година, но журито не присъжда наградата на никого. – Б. Пр. .

– "Безкрайна шега" е шедьовър – каза Харви.

– "Безкрайна шега" е изпитание за издръжливост. Щом си успял да я прочетеш докрай, нямаш друг избор, освен да кажеш, че я харесваш. Иначе ще трябва да приемеш факта, че си пропилял напразно седмици от живота си. Има стил, да, но липсва съдържание, приятелю.

Лицето на Харви пламна и той се наведе над бюрото.

– Казваш това за всеки писател, роден в същото десетилетие като теб!

Рязане. Смачкване. Слагане. Завързване на купчината.

Когато се върна в апартамента си, виндалуто вече бе изстинало. Ако подгрееше отново тази пластмасова купа, вероятно щеше да хване рак.

Отнесе кутията до масата. Първата хапка прогори стомаха му, толкова бе люто. Втората хапка го вледени. От трън та на глог. Метна кутията към стената. Колко малко бе означавал той за Харви и колко много бе означавал Харви за него.

Проблемът на това да живееш сам е, че се налага и сам да разчистваш след себе си.

Не, истинският проблем на това да живееш сам е, че на никого не му пука дали си разстроен, или не. Никой не се интересува защо трийсет и девет годишен мъж мята пластмасова кутия с виндалу из стаята като побесняло малко дете. Наля си чаша червено вино. Сложи покривка на масата. Отиде в дневната. Отключи стъклената витрина с контролиран въздух – така предпазваше от щетите на времето най-голямото си съкровище – и извади "Тамерлан" от нея. Обратно в кухнята, постави книгата на масата пред себе си, близо до мястото, където сядаше Ник.

– Наздраве, загубеняко – каза той на тънкото томче.

Пресуши чашата си. Наля си още една и след като изпи и нея, си обеща, че ще прочете някоя книга. Може би някоя любима, като "Старото училище" на Тобаяс Улф [14] Тобаяс Улф (Tobias Wolff 1945) – американски писател. Известен е най-вече с мемоарите си, особено "Животът на момчето" ("This Boy's Life", 1989), и с късите си разкази. "Старото училище" ("Old school") е от 2003 г. – Б. Пр. , въпреки че най-вероятно щеше да запълни по-добре времето си с нещо ново.

За какво му бе говорила онази търговска представителка? "Късно разцъфване", хъм... Наистина мислеше онова, което бе казал. Нямаше нищо по-ужасно от сълзливи мемоари на овдовели мъже и жени. Особено ако си вдовец като самия Ей Джей, а той бе такъв през последните двайсет и един месеца. Агентката бе нова, не беше нейна вината, че не знаеше за неговата досадна лична трагедия. Боже, как му липсваше Ник. Гласът ѝ и шията ѝ, и дори проклетите ѝ подмишници. Боцкаха като котешки език и в края на деня миришеха точно като мляко, което всеки момент ще се вкисне.

Три чаши по-късно припадна на масата. Беше висок само метър и седемдесет и тежеше шейсет и три килограма, и дори не бе изял замразеното си виндалу, за да се подкрепи след целия ден работа. Тази нощ на купчинката му с книги за четене нямаше да се появи ново томче.

– Аджай – прошепна Ник. – Върви в леглото.

Най-накрая, поне сънуваше. Смисълът на цялото пиене бе да стигне до това място.

Ник, призрачната съпруга от пиянския му сън, му помогна да се изправи на крака.

– Направо е жалко, откачалко моя. Знаеш го, нали?

Той кимна.

– Замразено виндалу и петдоларово червено вино.

– Поднасям уважението си към традициите на моите предци.

Заедно с призрака се добраха до спалнята.

– Поздравления, мистър Фикри. Превръщаш се в bona fide [15] От лат. ез. – буквално "с добра воля, добросъвестно". Тук в смисъл на "истински, завършен". – Б. Пр. алкохолик.

– Съжалявам – каза той.

Тя го положи в леглото. Кестенявата ѝ коса бе оформена в къса хулиганска момчешка прическа.

– Подстригала си се. Странно е.

– Беше ужасен с това момиче днес.

– Заради Харви.

– Очевидно – каза тя.

– Не ми харесва, когато хора, които познавам, умират.

– Затова не уволняваш и Моли Клок, нали?

Той кимна.

– Не можеш да продължаваш така.

– Мога – сопна се Ей Джей. – И преди е било така. И така ще бъде.

Тя го целуна по челото.