Габриел Шевалие - Клошмерл

— Предостатъчно — каза Пиешу. — Въпросът не е там. Бих могъл тайно да улесня избирането на вашия зет при условие, че всеки ще има изгода от това. Така че после да не бъда упрекнат от никого, разбирате ли?

— Разбирам много добре — каза баронесата все тъй рязко. — С една дума, какво искате?

— Не искам нищо, уговарям се — отвърна студено Пиешу, чиято диалектика се бе обогатила с нюанси, откакто той ходеше често в парламента. — Това е доста различно…

Баронесата не обичаше тези купешки приказки, които изглеждаха като поучения, предписвани от селяндури. Тя изрази яда си.

— Между нас двамата, драги мой, политическите хитрувания са излишни. Вие сте по-силен, съгласна съм. Впрочем, намирам, че това е жалко, и нищо не ще ме накара да променя мнението си. Но моите прадеди са разисквали повече договори от вашите, и то по-важни. Защото моите прадеди, драги мой сенаторе, не са били кои да е.

— Прадеди, госпожо баронесо — забеляза спокойно Пиешу, — аз също имам. Щом като съм тук.

— Незначителни хорица, навярно, господин сенаторе?

— Много незначителни хорица, госпожо баронесо. Слуги, твърде често. А това изобщо доказва, че моите прадеди са действували по-умело от вашите… И тъй, за какво говорехме?

— Вие имахте думата, господин сенаторе. Чакам вашите условия с вързани ръце и крака, драги мой. Да видим, дали ще се възползувате от това.

— Ще се възползувам толкова малко, че ще ви освободя веднага — каза галантно Пиешу. — Изпратете при мен вашия зет, така ще бъде по-просто. Мъжете се разбират по-лесно помежду си, когато се касае за някои по-особени въпроси.

— Добре — каза баронесата. — Ще му обадя.

Тя стана. Готвеше се да си върви, но преди това:

— Пиешу — каза тя приятелски, — би трябвало да се раждат хора като вас в нашия свят… вместо тези контета с птичи мозък, като този беден Оскар. Изглежда, че сте били хубав мъж на трийсет години? И сте забравили да бъдете глупав. Елате на вечеря в замъка някой ден. И доведете с вас и дъщеря си, тази млада Гонфалон дьо Бек. Ето че стана от нашите, тази малка!

— Още е твърде рано, госпожо баронесо. Боя се, че има още да се желае, що се отнася до маниерите й!

— Именно за това, драги мой, трябва да се заема с нея. Ще я пооформя. Видях я, хубаво момиче е.

— И освен това не е никак глупава, госпожо баронесо.

— Но мъжът и е глупав за двама, на горката хубавица! Както и да е, ще се опитаме да направим от нея една почти прилична имитация на знатна дама. Защото винаги ще й липсват няколко века възпитание, не забравяйте това, драги мой! Казвам го, без да искам да ви засегна!

Пиешу се усмихна.

— Не се засягам лесно, госпожо баронесо, би трябвало да знаете това. Но мисля, че моята Франсин ще се научи бързо на вашите гримаси. Единадесет месеца откакто се е омъжила и вече е възприела цялата онази надутост на вашите високомерни особи. Трябва да видите как говори със собствения си баща!

— Това е добър признак, драги ми сенаторе! И така, разбрано! Доведете ми я, ще я науча на надменността на благовъзпитаните. Ако ме слуша, децата й, след двайсет години, ще бъдат напълно вчовечени.

Преди да си тръгне, баронесата отново се изтърва и изрази някои съжаления.

— Колко жалко, че хората от нашия свят имат нужда от вашите пари, за да поддържат положението си!

При тези думи Пиешу се показа по-голям селяндур, отколкото си беше по природа:

— Нашите гологани, така е, няма кво, наистина ви помагат, но и кръвта ни не по-малко! Гаче ли имаше нужда от Пиешувска кръв, за да позаякне, тази кекава гонфалонска порода, а?

— Най-лошото е, че това е вярно! — каза баронесата. — До скоро виждане, републикански шмекер такъв!

— До скоро виждане, госпожо баронесо. Голяма чест беше за мен…

Разбирателството между кметството и замъка бе извършено много тактично. Оскар дьо Сен-Шул стана депутат, нещо, което все пак предизвика известни упреци, отправени към Пиешу от най-близките му хора. Но той отвръщаше спокойно, имайки предвид зетя на баронесата: „Има и по-тъпи от него в Камарата! Колкото повече такива глупаци влязат там, толкова по-добре ще вървят нашите работи. Защото хитреците са толкова завистливи, че само крещят и объркват всичко.“ Тази философия обезоръжаваше недоволните, а на най-упоритите Пиешу предлагаше известни облаги. Впрочем по случай тази изборна победа, баронесата беше устроила голямо празненство. Цял Клошмерл пи и танцува в нейния красив парк, а илюминациите му се виждаха отвред наоколо. Този прием поласка клошмерлци. Всички бяха съгласни, че никога нито Бурдия, нито Фокар не ги бяха посрещали с такова великолепие.