Габриел Шевалие - Клошмерл

— Прословутата преписка — каза един недискретен човек — е била младата Рири.

— От дома на Йоланд ли, искате да кажете?

— Ами, да! Тя беше любимката на Луеш. „Има пръсти на фея, тази малка!“, казваше той.

Пръсналата се бързо новина отведе значителна част от законодателното тяло в къщата на мадам Йоланд, която в продължение на няколко месеца позна небивал разцвет. Именно там бе постигнато националното единство между представителите на всички партии, които закопчаваха по коридорите жилетките си. Що се отнася до младата жена на име Рири, тя бе лансирана в кратко време, но много скоро бе иззета от общността в полза на един-единствен човек, извънредно богат старец, за когото описанието на последните мигове на Проспер Луеш беше единственото възбудително средство, което все още оказваше въздействие върху него.

Господин сенаторът дьо Вилпуй узна не без вълнение за смъртта на своя стар другар. Но успя да превъзмогне скръбта си и да изкаже в интимен кръг няколко, изпълнени с възхвала за покойника думи.

— Това е хубав край за един стар воин! Той умря в огъня, върху млада гръд! Съжалявам само, че не получи последно причастие! Но бог ще бъде милостив към него, защото имаше вкус, този юначага — тази Рири е великолепно момиче!

— Разправят, че попрекалявал… — подметна един от присъствуващите. И получи следния отговор:

— Какво наричате вие попрекалявал? Кажете по-скоро, че беше човек с много плам! — отсече господин дьо Вилпуй със сълзи на очи.

Въпреки това, той се възправи твърдо срещу мъката си и злокобните предчувствия, които тя пораждаше. „Така или иначе — каза си той, — Луеш все пак беше три години по-голям от мен!“ Тази възможност за отсрочка му възвърна увереността. Но реши, че трябва да реагира енергично след един толкова пагубен удар за спокойствието му. Състави програма за някои кротки удоволствия, които можеше да си достави още същата вечер при мадам Роз, друга специализирана къща, чийто извънредно млад персонал действуваше някак много освежително на човек на неговата възраст.

С подкрепата на Александър Бурдия и на Аристид Фокар, които бе съумял да спечели, всеки поотделно, за себе си, Бартелеми Пиешу зае мястото на Проспер Луеш. Станал веднъж сенатор, той завърза постоянни връзки със семейство Гонфалон дьо Бек, от Бласе, и без никакви затруднения омъжи дъщеря си Франсин за потомък на този благороден род, за който беше крайно наложително да позлати отново своя герб, тъй като се крепеше единствено от неравни бракове, все така добре подбрани що се отнася до богатството. Зестрата на Франсин послужи да се погасят някои неприятни дългове, да се поправи покривът на замъка, чието ляво крило бе също така възстановено, за да се настанят там младите съпрузи, докато Пиешу нагласи някъде зет си. Намислил бе да го направи околийски управител или да го вмъкне покрай многото други като него в някое министерство. Този брачен съюз струваше доста скъпо (Гаетан Гонфалон дьо Бек беше по княжески неспособен да задоволи собствените си нужди), но той ласкаеше Пиешу, разпростираше връзките и кръга на роднините му във всички среди. Това му придаде нова тежест, която го направи арбитър във всички дребни конфликти в областта между Сона и Азергските планини. Спечели си име на безпристрастен и с много здрав разум човек. Най-сетне и Клошмерл спечели от това. Нараства броят на събранията и посещенията на политически дейци, а това привличаше в градеца, където оставяха немалко пари, доста чужденци. На всички банкети в този край Пиешу изискваше да се сервира клошмерлско вино, а това беше в интерес на градеца. Търговците и лозарите бяха възхитени и горди с техния Пиешу, един славен хитрец.

Между семействата Гонфалон дьо Бек и Сен-Шул имаше някакво неясно родство. Чрез Сен-Шулови Дьо Бек бяха свързани с баронесата, а чрез нея можеха да се поддържат неофициално добри отношения с архиепископа, нещо, което съвсем не беше без значение. Пиешу си каза, че подкрепата на тези нови среди ще го направи една от най-влиятелните личности в Божоле, господар най-малко на десет долини. Една случайност, умело подготвена и от двете страни, събра заедно баронеса дьо Куртбиш и сенатора. Стана въпрос, между двамата, за Оскар дьо Сен-Шул, за политическото му бъдеще.

— Можете ли да се заемете с моя глупак? — запита направо баронесата.

— Какво знае да прави? — попита Пиешу.

— Деца на жена си. И при това, нужно му бе доста време. Извън това — нищо особено полезно. Достатъчно ли е, за да стане от него депутат?