Виктор Юго - Клетниците

В този миг прозвуча дълбок, спокоен глас, който каза:

— Госпожица Евфразия Фошльован притежава шестстотин хиляди франка.

Говореше Жан Валжан. Досега той не беше казал нито дума и като че ли никой не обръщаше внимание, че още е там, защото стоеше изправен неподвижно зад тия щастливи хора.

— За каква Евфразия става дума? — запита смаяно дядо Жилнорман.

— За мен — каза Козет.

— Шестстотин хиляди франка! — удиви се дядото.

— Без четиринадесет или петнадесет хиляди франка може би — уточни Жан Валжан.

И той остави върху масата пакета, който лелята бе взела за книга.

Жан Валжан разви сам пакета. Вътре имаше снопчета банкноти; преброиха ги. Всичко петстотин осемдесет и четири хиляди франка.

— Това се казва книга! — забеляза господин Жилнорман.

— Я го виж ти тоя Мариус! — засмя се дядото. — Студентчетата изнамират момиченца с по шестстотин хиляди франка! Завеян мечтател, пък уловил под дървото на мечтите птичка-милионерка!

Колкото до Мариус и Козет, те продължаваха да се гледат в очите и едва ли обърнаха внимание на тази подробност.

Читателят навярно се е досетил, че след делото Шанматийо Жан Валжан бе успял през първото си неколкодневно бягство да изтегли навреме от Лафит спечелената от него сума под името на господин Мадлен в Монтрьой-сюр-Мер. Опасявайки се да не би да го уловят повторно, както впрочем и стана, той скри и зарови тази сума в гората край Монфермей. Цялата сума шестстотин и тридесет хиляди франка в банкноти не беше особено обемиста и се смести в една кутия, но за да я предпази от влагата, той я постави в дъбово сандъче. В същото сандъче скри и свещниците на епископа.

Когато видя, че Мариус се съвзема и почувствува, че наближава часът, когато тези пари ще потрябват, той отиде да ги вземе. Бяха останали петстотин осемдесет и четири-хиляди и петстотин франка. През десетте години, които беше прекарал с Козет, беше изхарчил както виждаме доста скромна сума.

Жан Валжан постави двата сребърни свещника върху камината и те заблестяха за голямо удивление на Тусен.

Впрочем Жан Валжан вече знаеше, че веднъж завинаги се е отървал от Жавер. Сам прочете съобщението във „Монитьор“, че полицейският инспектор Жавер бил намерен удавен между Понт-о Шанж и Пон-Ньоф вероятно в момент на умопомрачение.

„Всъщност — помисли си Жан Валжан — щом ме пусна на свобода, след като ме бе уловил, сигурно не е бил вече на себе си.“

Приготвиха всичко за сватбата. Лекарят заяви, че тя може да стане през февруари. Изминаха няколко прелестни седмици на съвършено щастие.

Дядото беше едва ли не най-щастлив от всички. Той ненаситно се любуваше на Козет.

— Каква прекрасна девойка! Честна дума, това е най-очарователното момиче, което съм виждал през целия си живот! Самата грация!

Мариус и Козет се озоваха от гроба право в рая. Преходът беше много рязък и ако не бяха замаяни от щастие, сигурно щяха да изпитат сътресение.

— Разбираш ли как стана всичко това? — питаше я Мариус.

— Не — отвръщаше Козет, — но ми се струва, че е дар от небето.

Жан Валжан уреди всичко, изглади всички пречки, отстрани всички трудности. Привидно той бързаше да обезпечи щастието на Козет с такова нетърпение и радост, както и самата тя.

Понеже беше бивш кмет, съумя да разреши един извънредно деликатен въпрос, в който беше посветен единствено той: гражданското състояние на Козет. Ако беше разкрил тайната на произхода й, кой знае, може би това щеше да осуети женитбата й — едно незаконородено дете мъчно прониква в буржоазните кръгове. Той спаси Козет от всички евентуални затруднения. Измисли й цяло семейство от покойници — единственият сигурен начин да не бъде изобличена. Така Козет се оказа потомка на изчезнал род. Не негова дъщеря, а дъщеря на друг Фошльован, градинар в манастира Малкия Пикпюс. Направиха справка и монахините дадоха най-ласкави отзиви за стария Фошльован и брат му. Съставен бе нотариален акт и Козет стана и пред закона госпожица Евфразия Фошльован. Бе обявена за пълно сираче, а Жан Валжан, под името Фошльован, и господин Жилнорман бяха определени за настойници.

Колкото до парите, той заяви, че те били завещани на Козет от едно лице, което желаело да остане неизвестно. Това завещание трябвало да бъде предадено на Козет, когато стане пълнолетна или встъпи в брак. Измислицата беше приемлива, особено както беше скрепена с половин милион зестра. Очите на Мариус бяха превързани от любовта, а на другите от шестстотинте хиляди франка, затова никой не разчопли тази история.