Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Не! — ядоса се тя. — Враговете ме преследват от много месеци. И ти си същият в очите ми.

Мендарк бавно се изправи.

— Проклето момиченце… — Сведе поглед към наежената Каран. — Старият свят рухва — светът на Съвета, съхранил се още от Възбраната. Такъв шанс няма да се повтори.

Каран долови промяната в настроението му толкова отчетливо, сякаш четеше мислите му. „Как ще ми се противопостави? Ами да! Ще й го отнема“.

Без предупреждение тя подскочи, отстъпи и малкия нож блесна във вдигнатата й ръка. Мендарк също понечи да размърда ръка. Каран се напрегна.

— Само се опитай, и ножът ми ще се забие в очите ти, преди да си казал първата сричка.

Лиан гледаше, безсилен да се намеси. Всяко случайно движение или звук можеха да я предизвикат.

Талия полека се пресегна откъм огнището и хвана ръката на Мендарк.

— Недей.

Тримата не шавнаха още миг-два и напрежението се разсея. Мендарк тръсна глава, сякаш да я проясни, врътна се и излезе без нито дума повече.

Талия като че ли искаше да поговори с Каран, но се разколеба и го последва. А Каран още се присвиваше за скок с изцъклени очи. Лиан внимателно измъкна ножа от пръстите й, побутна я към огнището и я накара да се отпусне на възглавниците. Тя се разтрепери, усмихна се немощно и впи пръсти в ръката му.

— За миг дочух музиката на сенките, зовеше ме — отрони печално.

— Звучеше твърде гръмко. — Той потръпна. — Умолявам те, не го прави пак. Не можеш да си играеш с Мендарк.

— Ще браня онова, което ми е поверено да съхранявам.

Навън не валеше, вятърът развяваше косата на Мендарк. Двамата с Талия вървяха мълчаливо към вилата.

— Постъпи глупаво — натякна му тя чак на стъпалата пред входа. — Малко оставаше да дойде с нас, но с това в свършено. Сбърка в избора на кого да прилагаш хитрините си, приятелю. Тя знаеше какво ще направиш още преди самият ти да си решил.

— Не се съмнявах, че ще ми го даде, ако я притисна.

Талия го погледна хем със съчувствие, хем със съжаление.

— Как можа изобщо да ти щукне, след като знаеш какво е направила досега?

— Не знам. — На светло той изглеждаше стар и измършавял. — Току-що направих тежка, ужасна грешка. Нека се върнем, за да я поправя.

— Не сега. Не видя ли, че отчаянието я разярява? Ще си поприказвам с нея след ден-два. Може би все нещичко ще спасим.

— Ще загубим много време.

— Значи ще е утре.

— И утре е твърде късно. Колко време остава, преди Тилан да я намери? Има хиляда шпиони, пръснати из града, затова пък няма моите задръжки. Смразявам се дори само от мисълта Огледалото да попадне в неговите ръце. — Мендарк поклати глава. — Не съм виждал човек да реагира толкова светкавично. Наистина предвиди какво ще направя още докато и аз не знаех това. Каран има мощна дарба за усета… вероятно по-силна и от моята. Може да ми е особено полезна при правилна подготовка. Ама че съм глупак…

Макар че беше късно сутринта, Каран се излежаваше. Сдърпа се с Лиан и го изпъди, после се ядоса, че той излезе послушно. Някой почука на вратата. Тя не помръдна. Потропа се по-силно. Каран уморено вдигна глава. Нямаше ли поне веднъж да я оставят на спокойствие?

— Кой е?

— Каран, вътре ли си? — попита познат глас зад вратата.

Тя ахна от радост.

— Мейгрейт, наистина ли си ти?!

Припряно дръпна резетата и отвори. Пред нея стоеше Мейгрейт, в очите й имаше сълзи.

— Ох, Мейгрейт, дойде най-после… Дори не смеех да се надявам. Как се измъкна? Не мога вече да понасям това нещо. Нека ти го дам.

— Остави това засега. Искам да се видя с тебе. Какво ти е? Сякаш си пред прага на смъртта.

— Бях пред този праг неведнъж, откакто стовари върху мен бремето на Огледалото. И сега ме застигна проклятието на моя род. Губя си ума. — Мейгрейт не помнеше Каран да е говорила с такъв равен, безстрастен глас. — Навремето не бих повярвала, че ще имам врагове. А сега се изненадвам, когато имам дори един приятел. Стягат обръча около мен, преследват ме, не мирясват.

— С това се свърши. Няма да ти сторят зло тук. Ти направи каквото трябваше, никой не би могъл да иска повече от тебе. Ще си взема Огледалото, ако желаеш, и ще го пазя, докато дойде Фейчанд. О, Каран, за толкова неща имаме да си говорим! Първо обаче трябва да изпълня една заръка и ще се върна. Отивам на тайна среща извън града.

Каран пребледня.

— Внимавай! Игър настъпва насам.

— Знам… — отвърна Мейгрейт унесено, по лицето й се изписа нетърпението на момиче.