Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Спорят за мен — отвърна тя отпаднало. — Постигнахме победа, но не е достатъчно. Тенсор никога няма да се примири. Ако разправията се проточи, ще ги склони. Синдиците обаче отсъдиха, а те не променят лесно решенията си. Сега излез.

Лиан отиде в другата стая и седна в мрака да обмисли наученото. Първият влязъл в кулата можеше да е бил карон. Огледалото може би съдържаше отговора. И ако е бил карон, отговорът може би беше скрит в някой от величествените им градове, изоставени отдавна и отдалечени на огромни разстояния.

Ако знаеше къде е Огледалото, щеше да го блазни идеята да се споразумее с Тенсор. Да му даде Огледалото срещу тайната за Възбраната, която то съхранява. И вероятно би се изкушил преда няколко седмици, но не и сега. Дори заради Велико предание.

Ту едни от спорещите надделяваха, ту други, но мина много време, Тенсор също се умори, обаче най-сетне беше на път да ги убеди.

— Не искам от вас да погазите аакимската чест — каза тихо, — а да смекчите строгостта на нашите правила само веднъж. Навлязохме във време, когато или ще продължим напред и ще се възвисим, или ще изчезнем. Падна ни се шанс, за който не сме и мечтали, няма ли да се възползваме?

Смълчаха се, той се взираше настойчиво във всеки от Синдиците. Отговори му Селиал, тъжно и прозорливо.

— Следвахме те, Тенсор, през всички години на покруса след Прочистването. Ти се труди всеотдайно и честно за нас в тези наглед нескончаеми времена, мислеше единствено за величието на аакимите, но не и за своето. Ако не беше ти, може би щяхме да угаснем безследно. Дължим ти този шанс и няма да ти го откажем… но много сме разтревожени. И те предупреждаваме — пази се от гордостта си. Не позволявай да ти отнема разума. Разрешава ти се да представиш всичките си доводи още веднъж.

Единствен Раел сред Синдиците възрази:

— Цяла вечер мълчах, но няма повече да седя тук. Не правете това, умолявам ви. Спомнете си за Питлис. Безразсъдството е нашето проклятие, този път обаче не ще има спасение.

Тенсор му отвърна кротко:

— Ти държиш на честта, Раел, но си толкова близък с Каран, че не виждаш обратната страна на положението. Трябва да направим този избор, без да се поддаваме на чувствата.

— Или на гордостта — натякна му Раел. — Тогава ми позволете да напусна това събрание на Синдиците. Няма да дам своя принос за окончателната ни гибел.

— Съгласни сме да напуснеш. Но не погазвай доверието ни.

Раел постоя неуверено, поклони се и загърби другите аакими. Още преда да е излязъл от стаята, Тенсор подхвана изложението на доводите си.

Минаваше полунощ и Лиан дремеше. Чу тропане по вратата. Раел носеше издута торба в едната си ръка и раница в другата.

— Налага се веднага да говоря с Каран — настоя и пусна раницата на пода. — Решимостта на Синдиците е разколебана. Да отидем при нея.

— Тя е изтощена и спи. Трябва ли да я будим сега?

— Трябва — натърти Раел. — Изборът вече е бягство или смърт.

— Махнете се! — сопна им се Каран. — Оставете ме да спя.

— Я ставай! — отсече Раел и я вдигна насила. — Тенсор наложи волята си на Синдиците. Скоро ще му позволят да разчете съзнанието ти. И тогава е свършено с тебе.

— Чудовищно! Гавра със закона! — кипна тя. — Никой не може да излъже Синдиците.

— Тенсор обаче твърди, че си излъгала чрез някаква магия или лукавство.

— Всеизвестно е, че нямам никакви способности в Тайното изкуство.

— Това оправдание ще е безполезно, колкото и да е вярно. Познавам те по-добре от всеки друг.

— Значи трябва да ми помогнеш.

— Не мога, но пък съм длъжен. — Раел усукваше края на торбата. — Помогна ли ти, ще изменя на аакимите, и то още по-зле от тебе. Но иначе ще изменя на семейството, приятелството и…

— Няма как, избирай. Прояви мъдрост. Предадеш ли мен, ще предадеш аакимите във възмездието им, но щом дадеш Огледалото на Тенсор, аакимите ще рухнат безвъзвратно. Помогнеш ли на мен, ще предадеш народа си, но ще му оставиш някаква надежда.

— Ще се закълнеш ли в честта на рода си и в нашата отдавнашна… дружба, че не се опитваш да ни предадеш?

Каран стисна ръката му и го погледна в очите.

— Кълна се, Раел, във всичко, което ни свързва.

— Щом е така, ще помогна на тебе. Опасявах се, че ще се стигне до това, откакто Лиан спомена за Огледалото. Уви! Ти намираш утеха в другия си род и в целта, която криеш. За мен връщане назад няма. — Раел за миг опря чело в стената. — Отговори ми искрено — излъга ли Синдиците?

— Да.

— А какво стана с Огледалото?