Иън Ървайн - Сянка по стъклото

Изчерпал силите си докрай, но разбирал, че градът е най-завършеното му творение, което не би могъл да надмине.

— Тежи ми умора и в душата, и в тялото — казал той. — Нищо повече не мога да направя.

Рулке му благодарил, обявил работата му за безукорна и прегледал чертежите един по един. И в един миг се смръщил.

— Какво е това? — посочил той. — Разваля всичко. Не мога да се примиря.

Питлис предложил други възможности. Рулке ядосано отхвърлил всички, сякаш подозирал Питлис в измама. Питлис бил смазан и отчаян. Нима Рулке никога нямало да е доволен?

— Покажи ми как е построен Тар Гаарн — настоял Рулке. — Ще видя как проблемът е решен там.

На Питлис толкова му омръзнало да човърка, че мислел само как да се отърве. Смирен пред неочаквано властното държане на Рулке, той се съгласил.

Каран трепна с отворена уста.

— Тъй ли било… — процедил Рулке и се взрял в Питлис. — Значи все пак си готов да предадеш своите. Точно това очаквах. Ето я слабостта, която позволи на Стотината да ви отнемат света. Но аз не се нуждая от чертежите, защото няма по-хармонично решение.

И благодарил най-любезно на Питлис и заминал за земите си. Питлис не знаел какво да прави, нали бил приключил проекта. Намерил малка схема, паднала (или оставена нарочно) зад един шкаф. На нея Рулке бил нанесъл собственоръчно в пълни подробности едно от най-тайните защитни съоръжения в Тар Гаарн. Толкова отблизо бил опознал ума на Питлис, че се досетил за тайните, без дори да зърне чертежите му.

Булото паднало от очите на аакима и той разбрал колко глупав е бил. Рулке го бил изиграл — градът, устройствата, оправданието с Възбраната били само уловка. През цялото време Рулке се канел да унищожи Тар Гаарн. Колко безмислено изглеждало сега дребнавото отмъщение на Питлис — нищожните промени в плановете, които Рулке тъй и не забелязал. И през цялата тази жестока и нескончаема зима той живял в смъртен ужас, изтерзан от толкова безмерната си недалновидност, че дори мисълта да говори за нея била непоносима.

А напролет страховете му се сбъднали, защото от юг настъпила огромна армия и обсадила Тар Гаарн. Аакимите призовали почитания си предводител, но срамът и ужасът вцепенили Питлис и той им признал какво е сторил. И макар да се съпротивявали доблестно, градът бил обречен, защото отчаянието ги налегнало като тежка сянка, а Рулке познавал тайните на отбраната им. За броени седмици Тар Гаарн бил превзет, а аакимите — изклани. Малцина се спасили високо в планините. Питлис се повлякъл след тях — измъчен, охулен и отбягван. Оттогава живеел в самота, нямал свой дом, а бродел из други земи с копнеж за смъртта, но тя не идвала.

Години по-късно попаднал във владенията на Рулке като просяк по друмищата и чул мълва за великолепен нов град. Наричали го Алсифър — най-славния в цял Сантенар. Болезнена уплаха стегнала сърцето му, но трябвало да се убеди с очите си и уморен се запътил натам. Влязъл в града и насреща му застанал Рулке.

— Виж какво сътвори — казал му засмян. — Никога досега същината на кароните не е била въплъщавана толкова съвършено. Скоро ще хвана лостовете, ще стоваря мощта на Алсифър срещу Възбраната и тя ще се пръсне като стъкло на прозорец. И Стотината вече няма да бездействат от страх да не бъдат заличени. Нашето семе ще избуи из Трите свята.

И Питлис най-сетне прозрял. Алсифър бил удивителен град — суетен и горд, жесток и хищен, величав, безупречен. Такъв го бил съградил. Но градът имал и предназначение. Всички алхимици и механици, книжници и черноработници наред със самия Рулке били цяла жива машина, посветена на една-единствена цел — премахването на Възбраната. Рулке го бил измамил с единственото обяснение, на което Питлис не могъл да повярва — истината!

През живота си не бил намразвал нещо или някого по-силно. Разярен се заклатушкал към Рулке. Но след разгрома на Тар Гаарн Питлис бил съсухрен, бил остарял. Рулке го отблъснал с жезъла си и го повалил смазан на пътя.

— Така ще умре най-видният сред аакимите, а с него и мечтите им. Какъв гений… и какъв глупец. Гибелната слабост на цялата ви раса.

— Е, хващай лостовете — изхъркал Питлис и в предсмъртната му гримаса се мяркала ликуваща усмивка.

Ето как отлетели надеждите на аакимите. Те се оттеглили в планините и в миналото си, лелеели безнадеждни кроежи за възмездие и повече не се намесвали в делата на Сантенар. Едно от многото коварства на Рулке, но може би най-изтънченото. Затова е прочут като Великия предател. Така завършва сказанието.