Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Гласуваха. Търговците се присъединиха към Тилан. Талия и Беренет не участваха в това жалко представление, но всички стражници се отказаха от Мендарк освен верния Осейон. И Торгстед подкрепи бунтовниците, макар Талия да са надяваше, че той просто изпълнява заръката на Мендарк. Колкото и незаконно да беше решението им, те разпуснаха предишния Съвет и съставиха нов начело с Тилан.

Мендарк се озърна към малцината си поддръжници, стъписани от внезапния обрат. Проявяваше забележително хладнокръвие.

— Е, нищо повече не можем да кажем. — Той изгледа Тилан. — Възразяваш ли ние да изберем свой път?

— Махайте се, иначе ще почувствате силата на гнева ми! — изфуча узурпаторът.

Мендарк се усмихна и Талия изведнъж проумя, че той е подхванал поредната си интрига. Тя и Беренет вдигнаха единия сандък, Осейон взе втория.

— Оставате ги! — заповяда Тилан. — Стража!…

Мендарк вдигна юмрук. Тилан пребледня, хвана се за главата и загуби дар слово.

— Да беше укрепнал още малко, преди да ми се опълчиш — намръщено промълви Мендарк.

Той излезе, последваха го Беренет, Осейон, Талия и Лилис. Зад тях гласът на Тилан загърмя в ругатни.

— Мина по-добре, отколкото смеех да се надявам — изкикоти се Мендарк, щом затвориха вратата.

— Значи самият ти искаше да се отървеш от тях? — попита Талия.

— Да се грижа за добруването на такава сган, е все едно да нося труп на раменете си — с неописуемо презрение процеди той. — Нека отиват в Никеранд! Имам по-важни грижи.

— Ами Съвета! — не се сдържа тя.

Ведрото му настроение се изпари.

— А какво друго ми оставаше? Никой не може да замени Орстанд. Няма да се справя сам.

— Имаш мен — в гласа на Беренет се прокрадна умолителна нотка. — Можем да съставим нов Съвет.

Талия притихна. Мендарк я опари с поглед и се помъчи да замаже положението.

— Съветът е нещо повече от празни думи. За няколко дни се лишихме от толкова натрупан опит, че няма да възстановим загубата и за пет столетия…

Беренет се обърна към жена от хлуните, която спря пред тях. Тя изслуша мълчаливо обясненията на Мендарк, устните й се кривяха при всяка дума.

— И какво искаш? — попита неприязнено.

— Отново моля да дадете убежище на мен и спътниците ми.

Жената посочи стаята, от която току-що излязоха.

— Това е вашето убежище.

— Невъзможно — поклати глава той. — Те вече са мои врагове.

— Ти ни се примоли да ги приемем. Ще останеш с тях.

— Не мога!

Кафявите й очи сякаш мятаха искри към него. Тя тропна с плоското си стъпало по дъските.

— Връщайте се вътре!

Мендарк не отстъпваше. В полумрака край тях се навъртаха мърляви дечица. Лилис все едно съзираше себе си в тях и побърза да хване Талия за ръката.

— Ще ни изпъдят ли? — прошепна на приятелката си.

— Не знам.

Жената се опитваше да наложи волята си на Мендарк, но той беше непоколебим. Накрая тя свирна с уста и се появя още един хлун. Двамата задърдориха с изобилие от цъкане, мляскане и носово сумтене. Вторият хлун поклати глава, жената дръпна Мендарк за ръкава и го отведе, а другите останаха да чакат.

Мина половин час в тревожна неизвестност, преди жената да се върне сама.

— Идвайте! — изсъска им тя.

Вървяха дълго, ту слизаха, ту се катереха. Умората се натрупваше от тежестта на сандъците и раниците. По новия им подслон пролича, че са още по-нежелани гости — празна стая малко над равнището на прилива, под която водата смърдеше. Мендарк влезе вътре.

— Не са доволни — подхвърли Талия.

— Като Магистър съм имал и спречквания с хлуните — призна той. — Налагало се е и да ги заплашвам. Вече трябва да бъдем особено бдителни. Те се боят до полуда от опасността Игър да подпали кейовете им. Лесно биха се отметнали от уговорката с нас. Тилан пък знае, че без хазна плановете му са празни приказки. Талия, ела с мен.

Тя го последва навън. Застанаха встрани, за да не ги чуват пазещите наблизо хлуни.

— Мендарк, какво ще правиш?

— Не знам — посърна той. — Първо ти си свърши работата — намери начин да се измъкнем. Имаш ли злато?

— Имам малко — отвърна тя. Знаеше, че за наемането на кораб може да им поискат и стотина пъти повече от обичайното, и добави: — Вероятно няма да стигне.

— Поне от липса на злато засега не можем да се оплачем. — Извади кесия изпод наметалото си и я пусна в ръката й. — Вземи кльощавото момиченце и гледай да го зарежеш някъде на улиците.

Талия пусна кесията в джоба си. Тежеше поне колкото половин тухла.

— Щедър си само когато раздаваш златото на Туркад — промърмори тя и се извърна.