Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Лилис не се отделяше от Талия — мършава, чистичка, ококорена и безмълвна сянка. Възстанови се бързо, макар че изкълчената й ръка висеше на превръзка през шията. Носеше нов панталон от здрав вълнен плат, възширочка куртка и първия чифт ботуши в живота си, съдейки по скованите й крачки. Тя често свеждаше поглед към ботушите, все едно не й се вярваше, че е възможно такова чудо. Платиненорусата й коса искреше в светлината на фенерите. А малката платнена торба на гърба й побираше други немислими съкровища — още два ката дрехи, бельо, чорапи, сапун, четка за коса и дори нож.

Хения свърна зад ъгъла и в сумрака налетя върху момичето.

— Гледай къде стъпваш, малко нищожество! — изсъска тя и замахна.

Лилис избягна удара с привична ловкост и пак се долепи до Талия.

Още един запратен огромен камък раздруса стените. Стъкълцата на полилея задрънчаха. Дотича Торгстед, хлъзгайки се по плочките на пода.

— Нахлуха вътре!

Мендарк се олюля и изтърва раницата си. Лицето му доби цвета на тесто.

— Не може да бъде! Орстанд, има ли начин да са преодолели защитите ни, без да се усетим?

Орстанд подуши въздуха като хрътка.

— Сигурно е възможно, щом вече са вътре, но не мога да си представя как са успели. Торгстед, къде са в момента?

— Щурмовата група проби през подземията. Явно са изкопали тунел.

— Аха, вече ги долавям — промълви тя. — Мендарк, добре ли си? — Тя го прихвана да не падне и полека го сложи на пода. — Осейон, погрижи се за всички коридори и стълби към тази част от цитаделата. Защитавайте горната площадка на тази стълба. Талия, дай вода.

Талия избърса челото на Мендарк с мокра кърпа и скоро той се съвзе.

— Може би тайният ни изход е разкрит — допусна тя.

— Невъзможно! — отсече Магистърът. — Само Съветът знае за него.

— И никой друг ли?

— И Беренет — добави неохотно. — Орстанд, ти оглавяваш групата — реши той, без да съзнава, че старшата правница вече го е сторила. — Талия, ти ела с мен.

Той повлече крака в обратната посока.

— Ако са дълбали тунел — обади се Талия, — техните гадатели може да са намерили и нашите проходи.

— Само не и този! Скрихме го със защитни заклинания! Никой гадател в Ягадор няма да го забележи!

— И цитаделата е под защита, но те проникнаха тук.

Той се вторачи в нея. От челото му капеше пот.

— Да, най-добре е да проверим. — Натисна издатина на стената до една лавица. — Задръж така!

Талия опря пръст на същото място, а Мендарк се провря зад съседните рафтове. Чу ноктите му да драскат по дърво, после й се стори, че железни топчета се отъркват едно в друго. Дървената облицовка на стените се размести, отзад имаше залостена метална врата. Мендарк я отвори и се промъкна в тъмен коридор.

— Затвори вратата. Не бива да прониква никаква светлина!

Той опря ухо в следващата врата, напълно еднаква с първата. Талия се подчини и се озова в непрогледен мрак.

— Нищичко не чувам — прошепна Мендарк. — Извади ножа си и бъди готова да запалиш фенера.

Ключалката щракна, втората врата се открехна. Талия усети, че Мендарк пристъпя полека напред. Пръстите му напипаха китката й, устните му доближиха ухото й.

— Внимавай, пред нас има стръмна стълба.

Той се взираше изпитателно в тъмата долу.

— Всичко е наред. Не долавям опасност. Да отиваме при другите.

Талия понечи да се върне назад, но далеч долу нещо изтрака като камъче, съборено от стъпало. Мендарк изскърца със зъби и болезнено я побутна с жезъла си. Старателно затвориха и залостиха двете метални врати. В библиотеката Магистърът избълва поток от ругатни.

— Как Игър е научил за този изход? — Заби юмрук в стената. — Как?!

„Измяна…“ — рече си Талия.

— Не можем ли да се справим с тях?

— Игър ме познава твърде добре. Враговете сигурно са стотици. Пак сме в капан.

Талия трудно овладяваше собствената си уплаха.

— Няма ли друг изход?

— Не и оттук. Намира се чак в отсрещния край на цитаделата, в горния край на източната стълба. Не ми побира умът как ще си пробием път дотам.

Игър тъкмо хвана ръката й и отвън затропаха настойчиво по вратата.

— Извинявай — ядосано промърмори той. — Наближава решителният момент във войната.

— Нима Мендарк все още има шанс да победи?

Игър се ухили презрително.

— Да победи ли?! Сврял се е в цитаделата с двеста-триста войници. Щом получа известие от копачите на тунела, ще нахлуем.

Сетне отвори вратата. Отпред чакаха цяла тълпа вестоносци. Изслуша всекиго и изрече рязко заповедите си. Мейгрейт остана безмълвна, гледаше и слушаше, припомняше си колко умел военачалник е той.