Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Хайде, стара приятелко — сърдечно подкани Мендарк и я хвана под ръка. — Хения ни заряза. Закъде сме без тебе?

— Няма да те подведа — усмихна се тя нещастно. — Но това грохнало старо тяло може и да не ме послуша. Усещам парене в гърдите.

Осейон долетя да я подкрепи. Той и Мендарк помъкнаха Орстанд напред, добраха се до дъното на коридора. Далеч зад тях закънтя рев. Огнено кълбо изпращя над главите им и се пръсна на разноцветни искри в стената.

— Игър… — изграчи Мендарк.

Хвърлиха се през въртяща се врата и смазаха неволно един страж. Най-сетне зърнаха стълбата в отсрещния край на цитаделата. Бегълците се скупчиха, а Мендарк се зае да опипва скрити бутони по огромна каменна колона, спускаща се през всичките девет етажа. Още огнени кълба се пръснаха в стената, накрая подпалиха скъпоценен гоблен. Настигаше ги шумът от напиращите преследвачи, чуваше се как трополяха по стълбата. Лилис изписка.

Талия се озърташе неспокойно. Стражниците заеха позиции, но нямаше надежда да удържат срещу толкова противници.

— Къде е Хения? — извика тя.

— Предаде се! — изплю думите Беренет.

— Налучках! — кресна Мендарк и дръпна яростно вратата в уж плътния камък.

Зад нея имаше сгъваща се решетка от ковано желязо. Той тласна и нея встрани и се видя тъмна метална кабина с голямо колело на задната стена.

— Всички вътре! — застърга гласът му и щом видя двоуменето им, добави: — Или стойте тук!

Натъпкаха се в кабината, тя се раздруса страховито.

— Хайде бе! — провикна се Мендарк и към бойците си.

Успяха да се напъхат. Огромният Осейон разклати още по-силно кабината и някак си проби път към колелото.

От стълбището изскочиха десетина войници. Двойно повече дотичаха по коридора, водени от Игър. Мендарк затръшна решетката.

— Осейон, завърти колелото… — гласът му се задави от страх.

Колелото заскрибуца. Кабината не помръдна. Мендарк срещна погледа на отдавнашния си враг. Игър се усмихна и бавно вдигна ръка.

— Излизайте или ще ви опека живи.

Мендарк прошепна без да се обърне:

— На другата страна, глупако. Избий спирачката.

Колелото затрака, но не се спуснаха. Игър ги изгледа сурово.

— Мендарк, до тебе има ли някой, на когото държиш? Може би детето или вярната ти Талия? Да си послужа ли с тях, за да ти дам незабравим урок?

Талия избута Лилис зад гърба си и Орстанд прегърна момичето.

— Все едно е, Талия — увери я Игър. — Оттук лесно ще изгоря всички ви. Излезте!

Никой не се подчини. Той пак вдигна ръка. Мендарк въздъхна и посегна към решетката.

— Добре де…

В същия миг нещо изпращя зад тях и кабината пропадна толкова внезапно, че Талия усети вкуся на недосмляната си вечеря. Носеха се все по-бързо надолу в тъмната шахта.

— Не толкова бързо! — възкликна Мендарк.

— Ама спирачката се счупи! — отвърна с вик Осейон и натисна с ботуша си колелото.

Подметката задимя и падането леко се забави. Въжетата скърцаха, кабината се люшкаше. През пролуките в железата виждаха огнено кълбо високо горе.

— Ако изгори въжетата, крак — промърмори Мендарк.

— Още колко има? — попита Осейон.

— Няколко етажа. Опитай се да забавиш.

Подметката вече гореше. Скоростта намаля, после отгоре се посипаха горящи топки. Кабината се откъсна, блъсна се в камъка, изтръгна дъжд от искри и отскочи в отсрещната стена. Лилис изскимтя и Талия я притисна до себе си.

— Забави! — изпищя Мендарк.

— Не мога. Въжето се скъса.

Забиха се с такава сила, че всички изпопадаха. С оглушителен плисък тежки вълни заляха шахтата, издигнаха се нависоко и се стовариха обратно върху кабината. Ботушът на Осейон угасна, водата покри всички вътре.

— Светлина! — извиха Талия и се напрегна да стане.

Така водата й стигаше до гърдите. Тя порови в сплетените тела.

— Лилис, къде си? Проклятие, трябва ми светлина!

Върхът на жезъла в ръката на Мендарк замъждука. Талия бъркаше във водата и вдигаше когото напипа за косата, ризата или дори носа.

— Лилис!

Шарещите й пръсти стигнаха до крехка ръка. Измъкна момичето изпод нечие тяло и се вкопчи в нея, сякаш й беше родна дъщеря.

— Мендарк! — прокънтя гласът й. Той се бе облегнал изнемощяло на решетката. — Не знам накъде да тръгна. — Зашлеви го безмилостно. — Казвай по-бързо! Накъде?

Мендарк се изправи и дръпна решетката.

— Има врата в шахтата. Тук някъде… Орстанд, а ти къде си?

Талия отново опипа около себе си. Старата дебела Орстанд лежеше с лице във водата. Мъртва.