Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Не забравяше и собствените си лоши предчувствия. А дори хората, които случайно срещаше по пътя, долавяха как бавно, но неотклонно наближава катастрофа.

Не намираше обаче отговори на въпросите си. Жаждата го подгони надолу. Кулата пак се разтресе. Аакимите ли се опитваха да влязат, или беше поредният земетръс? Беседката си беше на мястото, но в рамката имаше промени. До масата Тенсор довършваше новото си огледало — по-голямо от Огледалото на Аакан, с лек меден отблясък, а и с плетеници по краищата. Излъска го, сложи го в рамката и се отдръпна да погледне.

После Тенсор се обърна към Лиан с многозначителна усмивчица.

— Какви бяха онези пререкания между тебе и Малиен?

Лиан не го разбра.

— Пререкания ли?

— За някакво писмо, което си донесъл тук — нетърпеливо подсказа Тенсор.

— А… Откраднах писмо от архива на цитаделата в Туркад. Написано е от Кандор до Рулке, съдържа въпроси за времето, когато е наложена Възбраната. Малиен обаче ми го отне и забрани да търся архивите на Кандор.

— Бездруго се съмнявам, че би ги намерил. А сега искам да ти се отплатя за услугите, които ми направи. Влизай в беседката.

— Не! — втрещен викна Лиан. — Вече не искам.

— Нали уж си готов на всичко заради сказанието? Хайде вътре!

Тенсор сграбчи Лиан за яката и колана и го метна върху подиума. Подхвърли му фенер.

— Вземи и това.

В новото огледало се завихриха образи и Тенсор изведнъж запрати Лиан с гърба напред в прашна стая, препълнена с книжа. Във въздуха се чу мляскащ звук и Лиан остана сам. Портала го нямаше.

Каран изтича навън и застана до разлома. Не виждаше как да се вмъкне горе в кулата, където Лиан беше пленник, макар че два пъти я обиколи в широк кръг. Накрая стигна горичка с беседка, където седна да помисли на тишина и хлад. От няколко часа беше там, когато влезе Малиен.

— Да няма някакви неприятности между тебе и Лиан?

— О, добре сме си, колкото ни позволява стената между нас…

— Нещо те мъчи.

— Тенсор задейства портала!

Малиен се вцепени.

— Как се надявах да не успее подобно на всички преди него!

— Уплашена съм до полуда. Щял да използва Лиан, за да изпробва портала. Ако не се върне… — Каран закри лицето си с длани. — Как да стигна до него?

— Няма как, освен ако не полетиш като птица или не пропълзиш като паяк. Те няма да излязат, докато имат храна и вода — поне още месец.

Каран мълча дълго.

— Да пропълзя…

— Не говорех сериозно. Обмислихме всички възможности. Кулите са облицовани с гладки плочки и никой не може да се качи по тях, ако ще да е най-умелият катерач.

— Аз съм тъкмо най-умелият катерач — нескромно заяви Каран. — Учиха ме най-добрите в Шазмак.

— А погледна ли отблизо? Не си, защото дни наред си гукахте с Лиан през пролуката. Ела на покрива на крепостта, оттам Голямата кула се вижда чудесно. Ще ти покажа защо не можеш да се изкатериш по нея.

Когато застанаха в подножието на другите скупчени кули, плочките наистина се оказаха гладки като в деня когато са били поставени.

— Е, убеди ли се, че Катаза е изградена да бъде непристъпна?

— Да, когато има кой да я отбранява. Тенсор няма време да пази Голямата кула. Защо да не забивам клинове през плочките в каменните стени от долу до горе?

— Докато се катериш съвсем сама? — усъмни се Малиен, но после се вгледа. — Я почакай…

Замръзващата и стапящата се вода през хилядолетията бе разхлабила странния цимент, запълващ междините. А там, където слънцето не огряваше никога, по тях растяха мъхове и лишеи. В някои пукнатини се бяха наместили и малки папрати.

— Ако и Голямата кула е същата!… — възкликна Каран. — Да вървим!

Тя профуча по моста, в края му смъкна прокъсаните си ботуши, скочи върху парапета, впи пръсти в пукнатина и се издърпа нагоре. Скоро беше високо над главата на Малиен и подвикна:

— Е, преди две хилядолетия сигурно е било невъзможно. Убедена съм обаче, че ще се справя. Виж, по-нагоре също има поникнали растения от семена, заседнали в пролуките.

Малиен се отдръпна, за да разгледа кулата от подножието до върха. Деветте каменни ивици, широки по няколко разтега, се усукваха в сложно преплетена спирала. Три етажа над мостовете имаше два каменни пръстена с извит надолу метален корниз — трудна за преодоляване защитна конструкция. Поне осемдесет разтега над моста в лъчите на следобедното слънце синееше ослепително гладка ивица от лазурит с тънки златни кантове. Тя беше още по-мъчно препятствие. Шестдесет разтега по-нагоре се виждаше втора подобна ивица, след нея катеренето щеше да е сравнително лесно до високите тесни пролуки под купола.