Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Хлабавите плочки може да те подведат фатално — промълви Малиен. — Сигурно има и много места, където стената още е гладка.

— Почти навсякъде няма да се катеря право нагоре. Само с шепа клинове и въже ще мога сама да си правя опори. Дори да стъпя накриво, няма да падна, а по-скоро ще се хлъзна по спиралата и въжето ще ме задържи. Признай, че не е невъзможно.

Малиен съжали, че изобщо подхвърли идеята, но потвърди правотата й.

— Мила ми Каран, има обаче три проблема. Първо, не можеш да се катериш боса, ръбовете ще ти нарежат ходилата. Второ, нямаш никакви клинове.

— Затова те моля да ми направиш.

— Отказвам категорично.

— Е, значи сама ще си ги изработя. Виждала съм как се прави, ще се справя.

— Ти ли?! — процеди Малиен с унищожително презрение. — Още не съм срещала човек от вашата раса, който наистина е изкусен в обработката на метал.

Каран благоразумно пропусна да й напомни за Шутдар, сътворил златната флейта и навлякъл безброй беди на Трите свята.

— Може и да е така, но щом майсторът не иска да се захване, на чирака не му остава друго, освен да се постарае с оскъдните си умения. И с клинове, и без тях съм решена да опитам.

— Ох, добре. — Малиен грижливо я премери с поглед. — Ще бъдат готови утре сутринта, но те моля да не споменаваш за това пред никого.

Тя понечи да излезе от беседката.

— Почакай! — Каран се взираше в ботушите й. — И твоите ходила са малки…

— Не, не. Няма да ти заема ботушите си. Пък и за тебе ще са големички.

— Моля те. Идеални са за катерене.

— Я виж ти! Какво още ще поискаш! Защо не дойдеш и в стаята ми да поровиш в най-ценните ми вещи?

— Ти каза, че имам три проблема — подсмихна се Каран.

— Как ще пропълзиш до издатините горе? Там няма плочки, а само полиран лазурит.

— Ако не мога, ще хвърля към пролуките кука на въже.

— Доста нависоко трябва да хвърляш — намръщи се Малиен. — Съмнявам се.

— Ако куката е лека, ще ми стигнат силите.

— Не е ли за предпочитане да прошепнеш на Лиан да пусне въже, здраво закрепено горе?

— Ти би ли поверила живота си на въже, вързано от Лиан? — възрази Каран с добродушно пренебрежение. — Отгоре на всичко той се плаши от височини. Не е изключено да падне, ако се наведе или да пусне въжето, като забрави да го закрепи. А и как ще се катеря, докато той зяпа, припада и ме погребва хиляди пъти в мислите си?

— Тъй, значи поръчваш да ти се изработи и кука, нали? Не се надявам на много сън тази нощ.

— Изобщо не се надявай, защото искам и малък чук с остър край.

— За още нещо сети ли се? Преносима вана, за да се явиш свежа и благоуханна пред любимия?

— О, не, изброеното ми стига, благодаря — засмя се Каран. — Впрочем… здраво леко въже, дълго поне… — тя се взря във върха на кулата — …седем-осем разтега. Не, нека да са…

Малиен опря юмруци в хълбоците си и с поглед я накара да млъкне.

— По моите сметки трябва да е поне десет разтега, значи ще бъде дълго дванадесет. До утре по изгрев!

Лиан изгладува денонощие и половина в хранилището, защото порталът не се появяваше, а вратата беше заключена отвън. Нищо не постигна. Твърде малко от безбройните документи можеше да прочете, но те нямаха нищо общо с диренето му. Какво бе написал Кандор? „Похарчих цяло богатство в усилията си да проуча събитията.“

Цяло богатство! Ако е плащал на шпиони и летописци да ровят и разпитват, би трябвало да има отчети на познати за него езици, не на дяволски недостъпната каронска писменост. Продължи да търси напразно до мига, когато порталът с пукот изникна пред него. Скочи вътре, без да се озърне.

Озова се в залата при Тенсор невредим, макар че го наболяваше главата и отначало трудно осъзна къде се намира.

Тенсор беше доволен от проверката.

— Новото огледало е несравнимо по-полезно. Всичко е кристално ясно, все едно надничам през прозорец. Е, Лиан, не намери каквото искаше, така ли? И аз не очаквах. Кандор беше най-лукавият хитрец сред кароните. Не би зарязал важни документи на място, където всеки може да ги открие.

Разочарован, а и объркан от прехвърлянето през портала, Лиан взе храна, вода и наметало и се качи под купата да проспи остатъка от нощта.

Преди зазоряване беше студено. Хапещ ветрец разлюляваше папратите, поникнали в стените на кулата. Малиен я чакаше в края на моста, държеше торба. Безмълвно показа на Каран какво има вътре: шест плоски клина от стомана с халки в края, кука като мъничка котва, късо и дълго въже, чук и брезентов пояс с примки за чука и клиновете. Каран ги сложи по местата им и върза по-дългото въже за куката. Малиен й помогна да се омотае с по-късото въже като с хамут, а свободния му край можеше да прокарва през халките на клиновете.