Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Гласът на Каран прозвуча глухо и тревожно през пролуката.

— Лиан, Лиан, всичко ли е наред при вас? Какво правиш?

Погледът му не откриваше Тенсор никъде.

— Тенсор го направи! — извика на Каран и се качи на стола. — Създаде портал, сега мина през него и не се връща.

Каран изруга.

— Не го следвай. Стой настрана и не му помагай в нищо. Закълни се.

— Той има власт над мен… също като Емант, но несравнимо по-силна. Така се озовах тук.

— Тенсор е луд! Закълни ми се, че няма да му помагаш.

Лиан се канеше да изпълни молбата й, но кулата се разлюля.

— Скрий се — писна Каран, — преди да се е върнал. И ме чакай.

Лицето й изчезна от пролуката.

Лиан седна до подиума. Каквото и да е намислила, няма да успее. Аакимите опитаха какво ли не.

Ако Тенсор не се върне? Ако е унищожен или е отворил път за врага си? Лиан стоеше затворен тук повече от седмица. Все някога щеше да му свърши храната.

Пукот зад гърба му го изблъска от стъпалото. Обърна се — Тенсор отново беше в портала… не, в изместен настрана негов двойник. Двата портала се сляха. Тенсор падна на колене и опря длани в пода. Дрехите му бяха разкъсани, имаше драскотини от нокти на дясната буза и рамо. От пръстите му капеше кръв. Вторачи се право в Лиан без да го вижда, после изцъкленият поглед се избистри.

— Каква болка има в този портал!

Каран явно не се бе отдалечила, защото мигновено се покатери при пролуката.

— Лиан!

— Рулке ли срещна? — едновременно попита Лиан.

— Не беше Рулке — дрезгаво рече Тенсор. — Нищо подобно. Беше като оживял кошмар. Огледалото ме излъга! — Той седна тежко до масата. — Нали и в старите предания го наричат Лъжовното огледало? Аз обаче си внуших, че съм го овладял. Какъв глупак! Заблуда в Огледалото, заблуда и в главата ми…

— Но защо още си играеш с него? И глупаците рядко повтарят веднъж сторени грешки.

Тенсор се наежи и Лиан се отдръпна по навик.

— Целият ми дълъг живот беше посветен на този момент. Ако всичко друго ти е отнето и унищожено, ти би ли се отказал от Преданията — средоточието на твоя живот?

— Не, обаче…

— Лиан? — отекна панически гласът на Каран.

Тенсор заби юмрук в една от колоните и разтресе купола, по косата му се посипаха ситни камъчета.

— Ако не можеш да предложиш нищо смислено, мълчи си! — Той скочи върху масата при пролуката и изрева на Каран: — Стига си хленчила, ако не искаш да го използвам в следващия експеримент. — Идеята май му хареса веднага. — Ха, ето над какво ще поумувам. Порталът трябва да бъде проверен, а нима има някой по-подходящ за това?

Каран се развика:

— Лиан, ще дойда да те взема. Ако му сториш зло, Тенсор, ще прокълна и тебе, и потомците ти за сто поколения.

— Твоя си работа — равнодушно отвърна аакимът. — Бездруго съм прокълнат. Лиан, ела насам. Виждам, че си се сетил за нещо. Постарай се да е разумно, защото ти пръв ще изпробваш портала.

Нещо тупна шумно отвън, може би Каран бе паднала на пода.

Лиан не знаеше дали ще пострада по-зле, ако сподели с Тенсор или ако си мълчи. Порталът вледеняваше душата му. „Огледалото излъга!“ Естествено. Той знаеше защо. Къде ли би запратило него?

— Казвай!

Тенсор засили принудата и желанието на Лиан да говори се разгоря неустоимо.

— Отначало помислих, че Огледалото ти е нужно само за да извлечеш тайната за създаването на портала.

— И как да го използвам. Така е.

— Но след това ти сложи Огледалото в портала.

— Трябва да виждам накъде се насочвам.

— Щом поставяш Лъжовното огледало вътре, откъде знаеш, че ти показва истинската посока? И защо очакваш това от него?

Тенсор го халоса по рамото, но веднага го вдигна от пода.

— Кълна се в оранжевата луна на Аакан, летописецо, че ако не беше пропаднал зейн, мошеник и глупак, може би щях да ти се възхитя.

Той изтича нагоре по стълбата да търси метал, от който да си направи ново огледало.

Лиан се отърси напълно от прехласването си по Огледалото и портала. Каран бе изчезнала, затова той се качи в любимото си убежище на върха. Опитваше се да подреди в главата си всичко, което знаеше за кароните, Рулке и Огледалото. И всички трудни за разгадаване случки като първата му среща с Шанд, който знаеше много, а и беше различен от представата за обикновен старец, какъвто уж изглеждаше. Ето че и Шанд дойде в Катаза. Припомни си и сънищата на Каран след бягството им от Сит. Един от тях се присъни и на него — кошмар за Рулке, затворен в Нощната пустош, която би трябвало да го обезсили. Това твърдеше Тенсор, каза го и Тилан на Големия събор. Но така ли беше?