Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Тършуваха из пещерите и навсякъде около вира, но Каран бе заличила всички следи, а и притъмняваше.

— Значи си завлякъл чак дотук горкото дете, за да го убиеш — поклати глава Гуосел Сну. — Какво ли е имала, за да й отнемеш живота? Ще си признаеш ли още сега? Не? Все едно. Наръгал си я, нали, а после си вързал тежест за тялото и си го пуснал във водата. Бихме търсили и утре, но някои от вировете са прекалено дълбоки. Съмнявам се да я открием. Жалко. Ако я предадем жива, наградата е пет тела, но ако съобщим за смъртта й, без да сме видели трупа, дават само един тел. Прейд, ще поспим малко и ще тръгнем посред нощ.

Тесният улей, където се навря Каран, се превърна в клопка. Те повярваха в смъртта й, но как да спаси Шанд? А какво би попречило на двамата пристави пак да ги подгонят след това?

С падането на нощта захладня бързо. Тя отпи от малката манерка, която носеше на колана си. Прегладняваше, но нямаше как да се промъкне до раницата си. Бивакът се скри от погледа й, заблещукаха звезди и мъглявината Скорпион се показа с мътното си червено сияние. Сенките сякаш се движеха и я подсещаха за гашадите. Каран се застави да пропъди страха и да мисли само за предстоящото.

Приставите се нахраниха, дадоха и на Шанд да яде. Жената легна да спи, мъжът остана на пост. След два-три часа се смениха. Каран пропълзя надолу към по-широкия тунел между плочите.

Гуосел Сну въздъхна, сгъна куртката си на един нисък камък и опря глава върху нея. Каран се прокрадваше към стълба, където бе вързан старецът, но жената се прозина и стана. Каран я прокле наум. Успехът зависеше от освобождаването на Шанд — сама не би се справила и с двамата.

Застина неподвижно, но точно на това място земята беше равна. Гуосел Сну отиде при пленника да провери въжетата и обиколи бивака. Върна се на поста си, без да спре поглед върху тъмния силует на Каран, просната на земята.

Накрая жената пак отвори уста в прозявка и се загледа към Шанд. „Какво да правя? — чудеше се Каран. — Трябва да я нападна сега.“ Извади ножа си от канията, но съзнаваше, че не може да убие хладнокръвно тази жена. Пропълзя и се надигна зад нея. Гуосел Сну беше по-висока с цяла глава.

Затисна с длан устата и носа й и притисна ножа към гърлото й.

— Не мърдай! — изсъска й с надеждата, че няма да се съпротивлява. — Легни по корем!

— Прейд! — задавено кресна жената и едновременно ритна назад с тежкия си ботуш.

Петата улучи глезена на Каран със силата на конски къч. Тя залитна, изтърва ножа и се хвърли да го вземе, когато Гуосел Сну се опита да я изрита втори път. Тази жена беше яка и решителна, обучена за ръкопашен бой, а и Прейд се размърда.

— Шанд! — извика Каран и затича към него, куцайки.

Спъна се в нещо — едната раница. Хвана ремъка, завъртя я, халоса подгонилата я Гуосел Сну по коляното и я събори. Хвърли се да реже въжетата и те паднаха на земята.

— Заеми се с мъжа — прошепна на Шанд и се търкулна настрани към дълбоката сянка.

Заобиколи висока буца сол, покатери се откъм грапавата й страна и когато другата жена притича, метна се на гърба й и я събори.

— Стига толкова! — изграчи в ухото й и опря върха на ножа в шията й.

Гуосел Сну се напрегна за рязко усилие и Каран мушна по-силно с ножа.

— Сериозно говоря!

Изведнъж противничката й се отпусна покорно.

Каран чевръсто опря коляно в гърба й, издърпа краищата на дългите ръкави и ги върза на стегнат възел. Наблизо в тъмата започна шумна схватка с пъшкане и ругатни. Трудно различим силует в пустинна роба се изправи и Каран се приготви да удари с ножа.

— Аз съм — задъхано се обади Шанд.

Каран изу ботушите на двамата пристави. Можеха да омотаят парцали около ходилата си и някак да се приберат в града, но не и да тръгнат подире им през солената пустиня. Шанд хвърли оръжията им във вира.

— Предполагам, че обвинението в убийство вече е снето — подхвърли на Гуосел Сну, докато наместваше раниците на гърба си.

Очите на жената блеснаха.

— Ние прилагаме сурови наказания за възпрепятстване на правосъдието.

Когато се отдалечиха, старецът изви глава към Каран.

— Ти хич не бързаше.

— Не е лесна работа да възкръснеш — прихна тя. — Знаех, че няма да се уплашиш.

— Уплаших се, а не биваше. — Той прокара пръсти през бездруго разрошената й коса. — Ама че съратничка си имам…

Не можеха да се разсейват с приказки в тази опасна местност и чак сутринта Каран забеляза, че Шанд е ударен. Около едното му око имаше синина и бе отекло.

— Как?…