Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Какво?!

— Качих се на високо и ги видях. Ще бъдат тук след половин час. Усетът подсказва ли ти какво търсят?

Стомахът й се сви на топка. Само не гашадите, нямаше да понесе това още веднъж…

— Къде са? Кои са? Гашадите ли? — питаше накъсано в паника.

— Не ми се вярва. Нищо ли не усещаш?

Способностите й не се пробуждаха насила.

— Нищо!

— Да ти кажа и друго — преди твоето приключение в пещерите един скийт донесе съобщение в града.

Побеснялата Каран го изпепели с поглед, опряла ръце в хълбоците си.

— Защо не ми каза още тогава?! Дни наред се чудя гони ли ни някой или не.

— Не исках да те обременявам с още грижи. Знам обаче кой е изпратил птицата — Игър.

— Игър ли?… — И той не се отказваше лесно. — Не е по-добре от гашадите. Не крий нищо от мен! Няма да се върна. Предпочитам да умра.

— Глупости — невъзмутимо я скастри Шанд. — Ами Лиан? Кой ще го отърве от неприятности, ако умреш тук?

— Знаеш ми слабото място, а?

— Само те насърчавам. Я да помислим. Стори ми се, че онези са само двама.

— Двама! Но ние кажи-речи сме без оръжие, освен ако старият Шанд има някакви сили, които също е пазил в тайна досега.

— Вече ги нямам — отрече той. — Няма смисъл да се крием от тях, затова прави каквото ти заръчам. Скрий раницата си в някоя пещера, после се върни и изтрий следите си много старателно.

— Няма да се спотайвам като страхливка.

— Изпълнявай! Не търсят мен, нали?

— Ти с какво ще ги залъжеш?

— Ще измисля нещо. Може да им кажа, че си паднала в онзи вир и си се удавила.

Каран се взря в зелената вода и потрепери.

— Ако ме пленят или убият — все тъй бодро продължи Шанд, — върни се в Ашмод. Да не си посмяла да продължиш сама към Катаза.

— Ако те убият, ще проличи колко безполезни са съветите ти — троснато възрази Каран. — Ще продължа и сама, разбира се. Дай ми картата, по която си драскал.

— Още не съм труп — разсмя се старецът и я побутна, после се качи върху висока плоча, за да наблюдава. — Наистина ще дойдат след половин час. За нищо не става тази твоя дарба! Не забравяй да заличиш следите си.

Каран изпълни нарежданията, след това пропълзя по криволичещи улеи и се настани встрани и над бивака. Натрупа зад себе си буци сол, за да не я изненадат в гръб, и зачака. Не виждаше добре, но поне щеше да чува.

Приближиха мъж и жена — високи, жилави и очевидно обръгнали на лишения. Въпреки оръфаните си роби бяха жизнени и бдителни, спряха далеч един от друг.

— Аз съм Гуосел Сну, сержант в Ашмод — започна жената. — Този тук е редови пристав Прейд. Имам заповед за арест на червенокосата жена, която е напуснала града заедно с вас. — Тя разгъна листа пред него, за да го прочете. Имаше и скица на жена, доста приличаща на Каран. — Както виждате, заповедта е изпратена чак от Туркад, носи личния печат на Игър. Можете да се убедите и че е потвърдена от кмета на Ашмод. — Тя явно се опитваше да не остави у него съмнение, че задачата й е напълно законна. Такива си бяха хората в Ашмод. — Къде е Каран Фърн от Готрайм?

— Мъртва е — звучно обяви Шанд.

— Мъртва ли?! — възкликна жената. — Как се случи?

— Уви, вървяхме през нощта, за да ни е по-хладно, но тя падна в солен вир и се удави.

— Кажете ми името си.

— Името ми е Шанд, идвам от село Тулин, близо до Чантед на остров Мелдорин.

— Удавила се е, значи — обади се мъжът. — Трябва да видим трупа.

— Потъна. — Старецът тутакси осъзна грешката си и добави: — Не в този вир, друг беше.

Мълчанието се проточи.

— В тази вода тялото й не може да потъне — бавно изрече жената. — Твърде солена е. — Тя се вторачи крайно недоверчиво в Шанд. — Покажете ни къде се е удавила.

Наблизо имаше само още два солени вира, но към тях не водеха следи от стъпки.

— Вече ви хванахме в лъжа — враждебно заяви Гуосел Сну. — Погледни — каза тя на спътника си, — има кръв по ръкава му!

— Потече от носа ми — оправда се старецът, но приставът пъргаво мина зад него, за да му върже ръцете.

Жената огледа отблизо ръкава.

— Шанд от Тулин, обвинявам ви в убийството на Каран Фърн от Готрайм, извършено тук. Уведомявам ви, че ние сме положили клетва служители на град Ашмод и каквото кажете пред нас, ще бъде повторено по време на делото. Уведомявам ви също, че опитът за бягство ще се смята за призната вина и съгласно закона можете да бъдете убит на място.

Вързаха го за дебел стълб от сол и претърсиха усърдно бивака, слязоха и при вира, където поровиха с дълъг прът.

— Наглед деянието е ясно — промърмори жената, когато се върнаха при него, — но този тип несъмнено е изпечен мошеник. Може би се опитва да ни измами.