Иън Ървайн - Кулата върху разлома

В плитките езера рибата изобилстваше, наоколо се намираше и дивеч. Настаниха се до водата, наловиха си риба, напълниха меховете и се подготвиха за нощния преход. До Катаза им оставаха над шестдесет левги, тримата обаче бяха здрави, пълни със сили и сити.

— Опитвам се да предусетя какво ще заварим в Катаза — промълви Талия.

— Несъмнено няма да отгатнеш — отвърна Мендарк. — Дано Тенсор е там, иначе ще бием дълъг и труден път за нищо. А на връщане ще ни бъде още по-тежко, каквото и да постигнем в Катаза.

— И какво, ако намерим Тенсор? Дали не е за предпочитане да се надяваме, че го няма в Катаза?

„Миналия път не можа да му се опълчиш — добави тя наум. — Защо сега да е различно?“

И Мендарк бе предъвквал същия въпрос, но не намираше отговор.

— Няма защо да гадая — каза след малко. — Колко от своите е завел там? В какво състояние на духа е, какви са намеренията му? Не знаем. Но аз трябва да съм в Катаза, преди да е използвал Огледалото.

След десет изтощителни, но спокойни прехода по застиналата лава, която толкова бе измъчила Лиан, те се добраха до стръмнините на Катаза. Преди часове зелено петно привлече вниманието им и те се насочиха към шубраците при безсолен извор, бликащ в подножието на скалния отвес. Напълниха меховете и поеха на север край острова, търсеха път нагоре.

За ден и половина попаднаха на още няколко извора, някои възсолени, а следобед забелязаха следи, водещи към процеп, който като че бе отбелязан на картата.

— Това от аакимите ли е останало? — Мендарк се взираше тревожно в оставените стъпки.

Талия се засмя.

— Едва ли. Виж размера на подметките.

— И са били само двама души — добави Осейон. — Едните следи са на мъж, тежащ приблизително колкото тебе, но с набити пети и преуморен. Тътрил се е. Другите… да не са на дете?

Следите не бяха скорошни, защото вятърът бе ги посипал е разпрашена сол.

— Не е невъзможно в Катаза още да има подивели племена — каза Талия. — Планината е голяма, горе се задържа сняг и през пролетта. Сигурно имат вода през цялата година. Може би слизат в равнината, но не знаем защо.

— Ще внимаваме. Дори да са дребни, не е задължително да са безобидни.

Изкачваха бавно склона по следите и още не можеха да изберат откъде да се покатерят по първите канари. Следите наистина навлизаха в процепа. Тримата се подвоумиха, защото слънцето залязваше.

— На картата на Шанд пътят нагоре не е отбелязан съвсем точно — оплака се Мендарк и седна да разгледа своето копие.

— Неговата пътека май е по̀ на север — посочи Талия, застанала над рамото му. — Предпочитам да продължим оттук — настоя тя, щом Мендарк се намръщи нерешително. — Ще ми олекне да се махнем по-скоро от солта. — Потърка шията си, ожулена от вкоравената яка. — Нека поне се опитаме. Първите канари не са чак толкова високи.

Процепът в базалтовия масив продължаваше нагоре, само на две места беше задръстен от свлачища. Изкачиха се като по стълба. В края му обаче се задъхваха, а и притъмняваше. Озоваха се на кръгла площадка с малък наклон, осеяна с грамадни отломъци. Над тях се издигаха скалите като черни, облепени със сол възглавници, нахвърляни една върху друга.

Тук се измъчиха, защото навсякъде имаше ями и рухнали пещери, запълнени с пръст и камъни. Избираха къде да стъпят на всяка крачка. Добраха се до скупчен камънак в сянката на дървета като разтворени чадъри.

— Свършиха ми силите — тръшна се на земята Мендарк.

— Надушвам вода — ободри го Осейон и му помогна да се изправи.

Навлязоха в хладния сумрак и се провряха между камъните. И изострените сетива на Талия доловиха влажния полъх. Осейон отмести два-три клона и се видяха струйки, падащи от плоска издатина в скалата. Мендарк си наплиска лицето и пи от шепата си.

— Сладка вода, но с привкус на желязо.

Никой от тях не мислеше за друго, освен за утоляване на жаждата с хладна вода и отдих. Дори Осейон забрави за следите. И когато Мендарк пак застана до струйките, някой скочи от близкия камък и ненадейно се стовари на гърба му. Притисна го по лице на земята. Една ръка дръпна главата му назад, друга опря острие в гърлото му. Остър връх боцна и гърба на Талия. Осейон посегна чевръсто към своя нож, но ръката му застина, когато хрипкав от солта глас предупреди:

— Да не си шавнал, че ще го заколя.

Сутринта Каран и Шанд тръгнаха рано. Тя спа зле, защото думите му за гашадите изостриха спотаените й опасения от сънищата, с които пак би ги привлякла към себе си.