Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Има ли значение дали ще живее, или ще умре? Аз съм готова веднага да дам живота си, ако така ще помогна на господаря да се освободи.

— О, да — съгласи се Джарк-ун, — но ако умре, не ще извлечем никаква полза от нея. А жива би могла да служи на господаря още петдесетина години. Дарбата й е скъпоценна.

— Но преди това трябва да го освободим! — натърти жената. — Иначе всички ще легнем в гробовете си с неизпълнен дълг. Значи си струва да рискуваме.

— Вярно — отстъпи Идлис. — Не бива да забравяме коя е най-важната ни цел. Развържете въжетата.

Махнаха въжетата от ръцете и краката на Каран, а Идлис я вдигна, за да прецени колко тежи. Намръщи се, съблече я и за неин срам започна да стиска с два пръста мускулите по бедрата, корема и ръцете й.

— Какво правиш?! — вбеси се тя, защото той имаше изражението на касапин, който си прави сметката колко месо ще смъкне от одрано говедо.

Идлис плъзна пръсти по предмишницата й и стисна чак до костите. Обърна я, хвана я за задника, взе да мушка с пръсти гърба й все така безстрастно.

— Искам да знам какви са костите, плътта и мазнините ти — отговори чак накрая и отново стисна китката й. — Ама че тънки кости! Как издържат?

— Доста добре! — озъби му се Каран.

Идлис се обърна към торбата си на лечител, но пак изви глава към нея.

— Впрочем да не си бременна?

Тя изсумтя.

— Защо, и на бебетата ли вреди тази ваша гадост?

— Напротив — уклончиво промърмори той. — Облечете я и пак я вържете — нареди на останалите гашади. — Ще ти дам съвсем малка доза хрукс, с каквато в кръга свързваме съзнанията си и укрепваме решимостта си. Надявам се да не те убие. Въздействието върху такива като тебе често е… непредвидимо.

— Бях изпаднала в лудост само преди месец — призна тя с надеждата да ги разколебае. — Вероятно ще ме запратиш в същото умопомрачение.

— Не е изключено, но това не би ни попречило да те използваме. Всъщност възможно е връзката да бъде по-силна.

— Оо…

— Предполагам, че ще започнеш да жадуваш за хрукс. Всички зависими от това вещество са твърде жалки. Но и това май ще е добре за нас. Разбира се, никога няма да останеш без хрукс, докато ни служиш вярно .

Тя млъкна, чувстваше се безнадеждно самотна.

— Отвори си устата — подкани я Идлис.

— Няма!

Той се опита да отвори устата й насила, но тя го ухапа.

— Дръжте я! Отворете устата й.

— Не! — писна Каран, но с нищо не можеше да им попречи.

Както си дремеше в креслото, Шанд се ококори от безмълвния зов за помощ на Каран и яркия образ на пещера, осветена от фенери. Подскочи и надникна през вратата в очакване да види как десетина души се щурат насам-натам след отчаяното мислено послание. Коридорът обаче пустееше, в странноприемницата беше тихо.

Едва се зазоряваше, а по улиците вече имаше мнозина, само че с ленивия вид на хора, които вършат всичко по навик. Едва сега Шанд осъзна, че призивът и картината са били насочени лично към него. Той се опита да възстанови в паметта си образа, който вече чезнеше. Видя пещерата, хилядите отражения от кристали, слетите пъстри сталактити и шипове. Различи малко смътно група от силуети, взиращи се от горе на долу. Видението изчезна.

Значи са заловили Каран. Кой? Не му се вярваше кметът толкова бързо да е реагирал на посланието на Игър, ако изобщо се бе върнал и го бе прочел.

Шанд слезе на долния етаж. Съдържателят вече беше в кухнята и пишеше с тебешир менюто за деня.

— Пещери ли? — повтори той въпроса и потърка белега на долната си челюст. — Наоколо е пълно с пещери. Мога да ви изброя поне десетина.

— А коя е най-близо? — небрежно уточни старецът.

Съдържателят не отговори направо.

— Ако ще отивате в най-красивите, спуснете се към подножието на първия склон, оттам ще вървите малко повече от една левга. Готвачите ще ви сложат суха храна, ако искате. Пещерите обаче са опасно място, доста от нашите кошници за пикник си останаха там. Няма как, ще ви взема малък депозит, в случай че не излезете.

Отначало Шанд помисли, че човекът се шегува, но всъщност той май нямаше чувство за хумор.

— Не, мислех си за нещо по-наблизо. Няма ли някакви около пазара?

— Няма, но малко по-нататък в парка ще намерите пещери. Казват, че и те били хубави. Не съм влизал да ги разгледам.

— Други наоколо?

— Не и без поне час-два ходене, но…

— И тези ми стигат — реши Шанд. — Ще ми приготвите ли торбичка със суха храна и фенер? Няма смисъл да нося и кошница.

— Тъкмо щях да ви кажа, че можете да вземете под наем фенер и в парка. Кога искате сухата храна?